Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 26

— Не вярвам много — призна си той.

Дорис приглади престилката си.

— Аз също не вярвам много. Повечето от така наречените ясновидци са кукувци или мошеници. Но има и такива, дето наистина притежават дарбата.

— Значи… можеш да четеш мислите ми?

— Нищо подобно — поклати глава тя. — Или много рядко. Имам отлична интуиция за хората, но четенето на мисли беше работа на мама. Никой не можеше да скрие нищо от нея. Винаги знаеше какво мисля да й купя за рождения ден и вкъщи много се забавлявахме с това, но моята дарба е друга. Аз съм гадател и радиестезист, мога да ти кажа дали бебето ще бъде момче или момиче.

— Аха.

Дорис се вгледа в него.

— Не ми вярваш.

— Нека да кажем просто, че си гадател и радиестезист. Това означава, че можеш да намираш вода и можеш да ми кажеш къде да копая за кладенец.

— Точно така.

— И ако поискам да направим тест под научен контрол и строго наблюдение…

— Можеш лично да го проведеш и ако трябва, ми приложи каквито искаш трикове, за да се увериш, че не мамя.

— Разбирам. — Той се замисли за Юри Гилър.

Юри Гилър беше толкова уверен в своите телекинетични способности, че през 1973 година се съгласи да направят експеримент по британската телевизия пред учени и пълно с публика студио. Когато задържа една лъжица на върха на пръста си, тя започна да се извива надолу пред погледите на изумените наблюдатели. Едва по-късно се разбра, че преди шоуто той многократно извивал лъжицата в двете посоки, за да умори метала.

Дорис сякаш разбра какво си мисли той.

— Знаеш ли какво? Можеш да ме изпиташ по всяко време, когато искаш. Но мисля, че не си дошъл за това. Искаш да чуеш за духовете, нали?

— Да — отвърна Джеръми и си отдъхна, доволен да минат на по-сериозна тема. — Имаш ли нещо против да запиша разговора ни?

— Не, разбира се.

Той бръкна в джоба на якето си и извади малък диктофон. Сложи го между тях и натисна съответното копче. Преди да започне, Дорис отпи глътка кафе.

— Д’ре. Историята започва през 1890 година или там някъде. По онова време в града още имало сегрегация и повечето негри живеели извън Бун Крийк на място, наречено Уотс Ландинг. Сега от селището не е останало нищо заради „Хейзъл“, но тогава…

— Прощавай, но… какво е това „Хейзъл“?

— Ураганът „Хейзъл“. През 1945 година. Ударил брега близо до границата с Южна Каролина. Залял голяма част от Бун Крийк и отнесъл Уотс Ландинг.

— Добре. Извинявай. Давай нататък.

— Както ти казах, днес няма да откриеш нищо от селището, но в началото на миналия век там са живеели около триста души. Повечето от тях били потомци на роби, дошли тук от Южна Каролина по време на Агресията на северняците или както вие го наричате, Гражданската война.

Тя му смигна и Джеръми се засмя.

— После тук дошли „Юнион Пасифик“ да построят железница, която трябвало да превърне това място в космополитен район. Поне така обещавали. И по план железопътната линия минавала точно през негърското гробище. По онова време водач на Уотс Ландинг била жена на име Хети Дабилът. Прадедите й дошли от Карибите, не знам точно от кой остров — но когато там разбрали, че ще изровят всички тела от гробището, за да ги преместят на друго място, тя се разстроила и се опитала да убеди общината да направи нещо, за да променят трасето. Но в общината не си помръднали пръста. Дори не й обещали да помислят по въпроса.