Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 25

Дорис се обърна към него.

— Видя ли? — усмихна му се дружелюбно. — Няма проблем.

Джеръми също й се усмихна.

— Явно мястото е добро за работа.

— Така е.

— Да разбирам ли, че шефът си ти?

— Виноват — отвърна Дорис и очите й светнаха доволно.

— Откога си в бизнеса?

— Почти трийсет години. Тук предлагаме закуска и обяд. Сервираме здравословна храна много преди това да стане модерно и правим най-добрия омлет от тази страна на Райли. — Тя се наведе напред. — Гладен ли си? Трябва да опиташ един от нашите сандвичи. Всичко е съвсем прясно. Дори и хляба си месим сами. Всеки ден. Като те гледам, сигурна съм, че няма да ми откажеш, и мисля… — Тя се поколеба за момент. — Да ти направя един сандвич с пилешки пастет. Бас държа, че ще си оближеш пръстите и ще питаш за още. В него има пшенични кълнове, домат и краставица, а пастетът е по моя рецепта.

— Благодаря, но не съм гладен.

Рейчъл донесе две кафета. Дорис изчака да го поднесе, после се наведе към него.

— Искам да те предупредя — ако ще ти разказвам нещо, ще го направя пред чиния с хубаво ядене. И няма да бързам.

Джеръми се предаде:

— Този сандвич с пилешки пастет възбуди апетита ми.

Дорис се усмихна.

— Рейчъл, ще ни донесеш ли два сандвича с пилешки пастет?

— Веднага — отвърна момичето и хвърли преценяващ поглед на Джеръми. — Между другото, как се казва приятелят ти? Не съм го виждала досега.

— Това е Джеръми Марш — отвърна Дорис. — Той е известен журналист и е дошъл да пише за нашия град.

— Наистина ли — погледна го любопитно тя.

— Да — кимна той.

— Боже мой! — плесна с ръце Рейчъл. — За момент си помислих, че идвате от погребение.

Джеръми примигна и тя се отдалечи.

Дорис се засмя на недоумението му.

— Тъли намина и ми каза, че си питал за посоката — обясни тя. — Сигурно се е досетил, че може да имам нещо общо с пристигането ти тук, и искаше да се увери. Наложи му се да повтори целия ви разговор и Рейчъл не можа да се сдържи да не те подкачи. Всички решихме, че коментарът му за облеклото ти сигурно те е ядосал.

— Аха — измърмори той.

Жената се наведе към него.

— Тъли сигурно ти е проглушил ушите с неговото дърдорене.

— Има нещо такова.

— Винаги си е бил бъбривец. Ако няма никой наоколо, започва да говори на обувките си и честно да ти кажа, не мога да разбера как жена му Бони търпя това толкова време. Но преди дванайсет години тя се изхитри и оглуша, и той започна да хваща клиентите си за слушатели. Хората се мъчат всячески да се измъкнат по-бързо от него, но то е като да топиш лед навън през зимата. Днес буквално ми се наложи да го изгоня оттук. Не мога да свърша никаква работа, когато е наоколо.

Джеръми придърпа чашата с кафето към себе си.

— Казваш, че жена му е оглушала?

— Господ най-после осъзна, че жертвата й е достатъчна. Да е жива и здрава.

Той се засмя и отпи от кафето.

— И защо е решил, че точно ти си се свързала с мен?

— Случи ли се нещо необичайно, винаги обвиняват мен. Предполагам, че е заради професията, понеже съм градската ясновидка.

Джеръми я погледна изненадано и тя се усмихна.

— Като гледам, май не вярваш много в тия работи.