Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 20

Джеръми кимна.

— Добре.

— Сигурен ли си, че разбра?

— Разклона, къщата на Уилсън Танър, колата на трупчета — повтори той механично. — Благодаря за помощта.

— Няма проблем. Радвам се, че помогнах. Сметката ти е седем долара и четирийсет и девет цента.

— Приемате ли кредитни карти?

— Не. Не ги обичам тия неща аз. Не ми харесва правителството да знае всичко, к’вото правя. Това не му влиза в работата.

— Тогава имате проблем — каза Джеръми, бъркайки в задния си джоб за портфейла. — Чух, че правителството е пуснало шпиони навсякъде.

Тъли кимна, явно беше наясно с това.

— Сигурен съм, че при вас, докторчетата, е още по-зле. Което ми напомня…

Тъли продължи така най-малко още петнайсет минути. Джеръми трябваше да чуе всичко за прищевките на времето, за тъпите разпоредби на правителството и как Уайът — собственикът на другата бензиностанция — щял да излъже Джеръми, ако реши да отиде там, защото пипал настройките на колонките. Но главното, което научи, бе, че Тъли има проблеми с простатата и трябвало да става поне пет пъти нощем. Той поиска мнението на Джеръми по въпроса, понеже бил уролог. И попита за виагра.

След като си прехапа два пъти бузата, за да не избухне, от другата страна на колонката спря кола, прекъсна разговора им и Джеръми си отдъхна. Шофьорът натисна клаксона, Тъли отиде при него, надникна в колата, измъкна някакви жици от таблото и плю встрани. Обеща, че ще оправи нещата, но понеже бил много зает, онзи трябвало да остави колата си при него поне за седмица. Непознатият изглежда очакваше този отговор и след миг двамата вече говореха за госпожа Данджинъс и опосума, който влязъл в кухнята й миналата нощ и изял плодовете в купата на масата.

Джеръми използва момента да се измъкне. Спря пред смесения магазин, за да купи карта и пакет картички с изгледи от Бун Крийк, и не след дълго вече пътуваше по криволичещия път към града. Като по магия намери веднага завоя и разклона, но пропусна отбивката за къщата на Уилсън Танър. Върна се назад и трябваше да се повърти известно време, за да открие тясната, покрита с чакъл алея, скрита под огромни дървета.

Той мина между дърветата и колата заподскача из дупките с различна големина и дълбочина. Мина доста време, докато гората най-после се разреди. Отдясно се появи знак, който го осведоми, че наближава Рикърс Хил, където по време на Гражданската война се е водила някаква си битка, и след няколко минути спря пред главната порта на гробището „Седар Крийк“. Над него се издигаше Рикърс Хил. „Издигаше“ беше относително понятие, защото след кратък оглед установи, че това е единственият хълм в района. Навсякъде се виждаха дъбове, покрити с испански мъх, но голямата магнолия в центъра доминираше над всичко. Подаващите й се над земята корени приличаха на артритни пръсти.

Джеръми веднага забеляза, че гробището — някога спокойно и красиво място за съзерцание, каквито обикновено бяха тези места — сега беше занемарено и изоставено. Пътеката зад портата беше издълбана от силните дъждове и покрита със загнили листа. Няколкото туфи анемична трева от двете й страни изглеждаха нелепо, тук-там се виждаха паднали клони. Неравният терен напомни на Джеръми за повърхността на бурно море. Бурените властваха над всичко и вече достигаха до надгробните плочи, почти всичките изпочупени и с дълбоки пукнатини.