Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 21

Тъли се оказа прав. Нямаше много за гледане тук. Но мястото беше идеално за свърталище на духове. Щеше да има огромен ефект на телевизионния екран. Джеръми неволно се усмихна. Имаше чувството, че гледа холивудски декор.

Излезе от колата и протегна скованите си крайници. Мина отзад, отвори багажника и извади фотоапарата. Духаше студен вятър, който обаче не можеше да се сравни с арктическия северен вятър в Ню Йорк, и той пое дълбоко въздух, наслаждавайки се на боровия аромат. По небето се носеха кълбести облаци, в далечината се рееше ястреб. Той се загледа в самотния, покрит с тъмни борове Рикърс Хил. В подножието му, където започваше полето, се виждаше голям запустял склад, вероятно за тютюна, от тенекиения му покрив липсваше поне половината. Стените му се рушаха, сградата се бе килнала на една страна и на Джеръми му се стори, че ще се срути при първия по-силен порив на вятъра. Освен склада той не видя друго доказателство за живот на цивилизовани хора.

Бутна желязната порта и ръждясалите панти изстенаха мъчително. Тръгна по пътеката и се загледа в надгробните плочи от двете си страни. В началото се озадачи от липсата на надписи по тях, но после осъзна, че са били изтрити от вятъра, дъжда и времето. Малкото, които можа да разчете, датираха от края на осемнайсети век. Нататък по алеята една гробница беше пропаднала и беше разрушена. Покривът и стените бяха паднали. Зад нея още един паднал паметник препречи пътя му. Следваха още разбити и счупени надгробни плочи. Джеръми не намери доказателства за вандализъм, всичко беше плод на естествена, макар и сериозна разруха. Забеляза също, че през последните трийсет години никой не бе погребван тук и това обясняваше защо гробището изглежда запустяло.

Той спря под сянката на магнолията и си представи как би изглеждало това място в мъглива нощ. Несъмнено призрачно и провокиращо човешкото въображение. Но ако тук наистина имаше някакви светлини, откъде можеха да идват? Първото му предположение беше, че „призраците“ са просто светлинни отражения, пречупени през призмите на превърналата се в миниатюрни капчици мъгла, но наоколо нямаше улични лампи и гробището не беше осветено. По Рикърс Хил също не се виждаха признаци на живот като евентуална причина за този феномен. Джеръми реши, че може да идват от фаровете на преминаващи по пътя коли, но наблизо нямаше голям път, а и ако беше така, хората тук сигурно щяха отдавна да са забелязали.

Той реши, че към току-що купената от местния магазин карта на града трябва да си намери и подробна топографска карта на местността. Надяваше се да открие такава в местната библиотека. При всички случаи трябваше да я посети, за да разучи историята на града и на самото гробище. Трябваше да разбере кога светлините са били забелязани за пръв път, това можеше да му помогне да разбере причината. Беше ясно, че ще му се наложи да прекара в това призрачно място няколко нощи, за да „хване“ светлините, ако времето и мъглата не му попречеха.