Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 131
Никълъс Спаркс
Тя се обърна, прекрачи прага и изчезна към кухнята. От радиото се разнесе гласът на Били Холидей. Джеръми стана и я последва със стегнато гърло. Знаеше, че ако изпусне момента, няма да има втори шанс. Изведнъж видя с кристална яснота: причината да дойде в Бун Крийк беше Лекси. Тя беше отговорът, който бе търсил толкова дълго.
Стигна до кухнята, спря на прага, облегна се на вратата и се загледа в нея. Тя извади една тава от фурната и сложи друга.
— Благодаря ти за това, което каза — промълви тихо.
— Няма защо. — Тя старателно избягваше погледа му.
Джеръми разбра, че се опитва да остане силна под напора на същите емоции, които разтърсваха и него, и не можа да не се възхити на волята й. Въпреки това пое риска, пристъпи към нея и изрече:
— Ще ми направиш ли една услуга? Не съм сигурен, че ще успея за утре вечер, затова — той протегна ръка към нея — би ли танцувала с мен сега?
— С-сега ли? — погледна го тя с разтуптяно сърце. — Тук?
Без да й отговори, той направи още една крачка напред и взе ръката й в своята. Вдигна я до устните си, целуна я и я сложи в своята като за танц. Загледан в очите й, плъзна другата ръка по гърба й и я притисна внимателно до себе си. Палецът му проследи нежните извивки на пръстите й, когато се наведе към ухото й и прошепна: „Лекси“. Омагьосана от момента, тя повтори стъпките му.
Двамата се завъртяха в кръг, следвайки ритъма на бавната мелодия. В началото й беше неловко, но постепенно, успокоена от близостта на силното му тяло, тя се остави в ръцете му. Усети топлия му дъх по врата си и когато ръката му погали нежно гърба й, затвори очи и се притисна в него. Отпусна глава на рамото му и усети, че решителността я напуска. Осъзнала, че през цялото време е искала именно това, тя се предаде напълно. Движейки се в ритъма на красивата мелодия, двамата се сляха в едно цяло.
Навън вълните продължаваха да атакуват брега и се разбиваха с рев в дюните. Той докосна леко устните й със своите и още веднъж, преди целувката му да стане по-страстна. Отдръпна се лекичко, за да се увери, че всичко е наред, и я целуна отново. Сгушена между силните му ръце, тя отвърна на целувката. Усети езика му до своя и замаяна от допира, прокара пръсти по наболата му брада. Той й отвърна с нежни целувки по лицето и шията, палейки кожата й с езика си.
Забравили за останалия свят, те продължиха да се целуват, отдавайки се на удоволствието от близостта на другия. Най-после Лекси намери сили да се откъсне от него. Протегна ръка зад себе си, изключи печката и го поведе към спалнята.
Те се любиха бавно и нежно. Докато се движеше в нея, Джеръми не спираше да й нашепва любовни думи, произнасяйки името й като молитва. Ръцете му искаха да погалят всяка част от нея, сякаш търсеха доказателство, че тя е реална. Двамата останаха в леглото с часове. Правиха любов, смяха се тихичко и поглъщаха другия с всяка фибра на тялото си.
Няколко часа по-късно Лекси стана от леглото, облече халат и отиде в кухнята. Джеръми обу дънките си и отиде при нея. Лекси запали свещ и загледан в нея над малкото пламъче, той се наслади на най-вкусното ястие, което бе опитвал. Вечерята им в кухнята — той без риза, а тя само по тънък халат — му се стори най-интимният момент от цялата вечер.