Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 132

След това се върнаха в леглото и Джеръми я притисна до себе си, щастлив, че я държи в прегръдките си. Лекси заспа в ръцете му, но той продължи да я гледа. От време на време отместваше по някой кичур от челото й и докато повтаряше в ума си подробностите от вечерта, разбра, че е срещнал жената, с която иска да прекара живота си.

Малко преди разсъмване той отвори очи и видя, че Лекси не е до него. Седна в леглото, потупа завивката до себе си, сякаш искаше да се увери, че не се е скрила там, после скочи и обу дънките. Видя, че дрехите й са на пода, но халатът, с който беше на вечерята, го нямаше. Потръпвайки от студа, уви ръце около тялото си и изтича долу.

Намери я в люлеещия се стол до камината. На малката масичка до нея имаше чаша мляко. Отворена на една от първите страници, тетрадката на Дорис беше в скута й, но тя не я четеше. Погледът й се рееше навън през тъмния прозорец. Той тръгна към нея, дъските на пода изскърцаха под краката му и тя се обърна. Видя го и му се усмихна.

— Добро утро.

Светлината в стаята беше слаба, но той усети със сърцето си, че нещо не е наред. Седна на облегалката до нея и я прегърна.

— Добре ли си? — прошепна в ухото й.

— Да, всичко е наред — отвърна тя.

— Какво правиш тук? Още е нощ.

— Не можах да спя, а и ако искаме да хванем ферибота, трябва вече да се обличаме.

Той кимна, въпреки че отговорът й не го удовлетвори.

— Сърдиш ли ми се?

— Не.

— Съжаляваш ли за онова, което стана между нас?

— Не — повтори тя, но не добави нищо повече.

Джеръми я притисна по-близо до себе си и се помъчи да й повярва.

— Виждам, че четеш тетрадката на баба си. Интересно четиво — смени темата. — Надявам се да имам време да я прегледам по-обстойно.

Лекси се усмихна.

— Почетох малко от нея. Тя ми връща много спомени.

— Какви?

Тя се поколеба за момент, после посочи отворената страница.

— Докато четеше, стигна ли до този случай?

— Не — поклати глава той.

— Прочети го.

Джеръми прочете набързо посочения пасаж. В много отношения беше като останалите. Първите имена на родителите, годините и месеца на забременяването. Предсказанието на Дорис беше, че бебето ще е момиче. Той изчете всичко и я погледна неразбиращо.

— Това не ти ли говори нещо? — попита го тя.

— Не знам какво ме питаш — вдигна вежди той.

— Имената Джим и Клеър? Нищо ли не ти напомнят?

— Не. — Той се вгледа в очите й — А трябва ли?

Лекси сведе поглед.

— Това са моите родители — каза тихо. — Баба е предсказала, че ще бъда момиче.

Джеръми сведе поглед към тетрадката.

— Ето за какво си мислех тази нощ — продължи тя. — С теб претендираме, че се познаваме, а ти не знаеш дори имената на родителите ми. Аз също не познавам твоите.

Той усети как стомахът му се свива.

— Това ли те притеснява? Че не се познаваме добре?