Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 117

Искаше й се и сега да почувства същото, това щеше да й помогне да избяга поне за малко от напрежението на зрелия си живот. Дорис й бе звъннала да й каже, че Джеръми е ходил в ресторанта да пита за нея. Това не я изненада. Тя знаеше, че той ще се чуди къде е и защо е заминала, ще се измъчва от мисълта, че е допуснал грешка и вината е в него, но не се съмняваше, че ще го превъзмогне бързо. Той беше от онези щастливи хора, които бяха убедени, че винаги постъпват правилно, затова продължаваха живота си, без да съжаляват и без да поглеждат назад.

Айвъри беше същият. Тя още помнеше колко много страда заради неговата самоувереност и безразличие към чувствата й. Поглеждайки назад, Лекси знаеше, че е трябвало да забележи пукнатините и слабите места в характера му, но незнайно защо бе пропуснала предупредителните знаци: начинът, по който оглеждаше другите жени, вечните прегръдки с момичета, за които твърдеше, че са просто приятелки. В началото тя си затваряше очите и при първия скандал му повярва, че й е изневерил един-единствен път, защото искаше да му вярва. Но постепенно в паметта й бяха започнали да изплуват части от забравени разговори. Една приятелка от колежа й бе признала отдавна, че е чула слухове за Айвъри и тяхна обща приятелка; негов колега бе споменал, че често отсъствал от работа. Тя не беше наивна, но в случая разбра, че постъпва като пълна глупачка и в крайна сметка се разочарова много повече от себе си, отколкото от него. Реши да прекрати връзката и да потърси някой по-добър. Някой като господин Ренесанс. Втората й връзка доказа веднъж завинаги, че преценката й за мъжете е отчайваща. На всичкото отгоре, добри или лоши, явно не успяваше да ги задържи.

Не беше лесно да си го признае, имаше моменти, когато се питаше къде греши, за да отблъсне тези мъже от себе си. Да оставим господин Ренесанс настрани, с него беше по-скоро флирт, отколкото истинска връзка, но Айвъри? Тя го бе обичала с цялото си сърце и мислеше, че той й отвръща със същото. Най-лесно беше да каже, че той е мръсник, и да прехвърли цялата вина за провала на връзката им върху него, но не можеше да се освободи от мисълта, че той трябва да е усещал някаква липса между тях, за да започне да го търси в други жени. Сигурно и тя имаше вина за станалото. Но каква? Може би го бе притискала прекалено силно? Или беше скучна? Или не му бе достатъчна в леглото? Защо не тръгна след нея, когато го напусна, защо не я помоли да се върне? Лекси не беше в състояние да отговори на тези въпроси. Приятелките й естествено я уверяваха, че не знае какво говори, Дорис бе казала същото. Въпреки това така и не й стана ясно какво се бе случило и защо. Все пак във всяка любовна история имаше две страни и тя често си представяше, дори и сега, че му се обажда и го пита има ли нещо, което е трябвало да направи, за да не завършат нещата така.