Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 114

Докато обикаляше из бунгалото в „Грийнлийв“, организирайки мислено нещата, всичко му се виждаше ясно и просто. За всеки случай реши да вземе картата и портфейла, но остави компютъра, защото знаеше, че няма да му трябва. Както и бележките по случая. Сложи тетрадката на Дорис в кожената й подвързия и я прибра в сака. Написа бележка на Алвин и я остави на бюрото на рецепцията, без да обръща внимание на свирепия поглед на Джед. После се увери, че батерията на телефона му е заредена, и тръгна.

След по-малко от десет минути вече беше на път за Суон, откъдето щеше да хване ферибота за Окракоук — малко селце на другия бряг на реката. Оттам щеше да тръгне на север по магистрала 12 към Бакстън. Предполагаше, че тя бе използвала същия маршрут, и пресметна, че ще е при нея след по-малко от два часа.

Но докато караше по пустите улици, мислите му се насочиха към Лекси. Джеръми натисна здраво газта. Беше напрегнат и знаеше, че това е просто друго определение за надигащата се в него паника. По принцип никога не се паникьосваше и се гордееше с това, но на два пъти му се наложи да намали — при Белхевън и Лийчвил — и откри, че докато чака на кръстовищата, потупва нервно с пръсти по волана и си мърмори нещо под носа.

Чувството беше странно и ново за него и със скъсяването на дистанцията се засилваше все повече. Не можеше да го определи, а и този път не му се искаше да го анализира. Моментът беше един от малкото в живота му, когато се движеше на автопилот, правейки точно обратното на онова, което изискваше логиката. В главата му се въртеше една-единствена мисъл: как ще реагира тя, когато го види.

И тъкмо когато започна да разбира причината за поведението си, се намери на ферибота пред един слаб мъж в униформа, забил поглед в някакво списание. От него научи, че фериботът до Окракоук не е така редовен като онзи, свързващ остров Стейтън с Манхатън, и той бе изпуснал последния за деня. Можеше да се върне утре малко по-рано или да се откаже. И двата варианта не го устройваха.

— Сигурен ли сте, че няма друг начин да стигна до фара Хатерас? — попита и усети как сърцето му заби по-силно. — Много е важно.

— Можете да отидете с кола, разбира се.

— Колко време ще ми отнеме?

— Зависи колко бързо карате — отвърна човекът и сви рамене, сякаш тази работа не го засягаше. — Пет-шест часа, предполагам. Тръгвате на север и стигате Плимут, после хващате шосе 64 покрай остров Роанок и оттам стигате до Уейлноун. След това се отправяте на юг и пристигате в Бакстън. Фарът е там.

Джеръми погледна часовника си. Наближаваше един. Докато стигне дотам, Алвин вече щеше да е в Бун Крийк. Не ставаше.

— Има ли друго място, където мога да хвана ферибота?