Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 113

Но се оказа, че греши и за двамата, както грешеше и сега. Знаеше, че Джеръми вече е разгадал мистерията, е, беше само вътрешно усещане, но тя беше абсолютно сигурна, защото отговорът беше в един от дневниците, трябваше само да стигне до съответната страница. Не се съмняваше, че когато го открие, ще поиска да го отпразнуват. Ако бе останала в града, двамата щяха да прекарат по-голямата част от деня заедно и тази идея не й харесваше. Но дълбоко в себе си знаеше, че иска точно това, ето защо се чувстваше объркана както никога досега.

Тази сутрин сложи в един куфар дрехи, колкото да й стигнат за два-три дни, и напусна дома, без да си вземе душ дори. Когато се отби при Дорис, баба й отгатна почти веднага всичко, но това не беше изненадващо. Умората от безсънната нощ беше изписана по бръчките около очите на бледото й лице. Тя не направи опит да й обясни чувствата си, но когато й каза, че заминава за няколко дни, Дорис не възрази, само кимна мълчаливо. Не по-малко уморена от нея, старата жена веднага разбра причината за неочакваното й заминаване, но не можеше да види какво ще излезе накрая. С предчувствията беше така — те показваха истината в кратък срок, но не можеха да предвидят крайния резултат.

Но Лекси не се питаше какво ще стане, тя трябваше да замине, за да съхрани себе си. Щеше да се върне, когато нещата в Бун Крийк влезеха в обичайното си русло. Това щеше да стане скоро. След няколко дни хората щяха да престанат да говорят за духовете, за Обиколката на историческите домове и за нюйоркчанина, а тълпите с туристи щяха да се превърнат в далечен спомен. Кметът щеше да се върне на игрището за голф, Рейчъл щеше да си определи среща с поредния неподходящ мъж, Родни щеше да намери начин да срещне Лекси уж случайно пред библиотеката и да въздъхне облекчено, когато разбере, че връзката им продължава оттам, откъдето е спряла.

Може да не беше много вълнуващ, но си беше нейният живот и тя нямаше намерение да позволи някой или нещо да наруши баланса в него. На друго място и по друго време може би щеше да мисли по друг начин, но в момента беше безсмислено да развива въображаеми теории.

Тя се загледа през прозореца и се опита да не мисли какво би било, ако нещата се подредят по друг начин. Уви по-плътно одеялото около раменете си и вдигна решително брадичка. Беше голямо момиче и щеше да го превъзмогне, както бе превъзмогнала чувствата си към другите. Не се съмняваше в това. Но въпреки успокояващото въздействие на тази вътрешна увереност, бушуващото море продължаваше да й напомня за чувствата й към Джеръми и трябваше да впрегне цялата си воля, за да не позволи на сълзите да потекат.