Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 112

Гледката винаги й действаше по този начин. Първият път, когато видя как светлината победи мрака и целуна морето, беше веднага, след като Дорис я заведе на гробището. Лекси си спомни колко силно вярваше, че така родителите й са намерили начин да се свържат с нея. Беше абсолютно сигурна, че те я наблюдават отгоре като ангели и присъстват във всеки миг от живота й, но не се намесват, защото са убедени, че решенията й са правилни.

Като малка имаше нужда да вярва в това, защото често се чувстваше самотна. Баба й и дядо й бяха прекрасни хора, но колкото и да ги обичаше, колкото и да оценяваше грижите и саможертвата им, се чувстваше различна от съучениците си и това я потискаше. Родителите на нейните приятелки играеха с тях софтбол през уикендите и изглеждаха млади дори и на приглушената утринна светлина в църквата, и това я караше непрекъснато да се пита какво не е наред.

Нямаше как да говори с Дорис за тези неща, нито можеше да си признае вината, която изпитваше от тези мисли. Както и да го формулираше, знаеше, че ще нарани чувствата й, беше наясно с това още като малка.

Чувството, че е различна, остави своя отпечатък не само върху нея, но и върху Дорис. Проблемите възникнаха в тийнейджърските години. Лекси прекрачваше непрекъснато границите, а Дорис си затваряше очите, избягваше прекия сблъсък, оставяйки я да си мисли, че може да живее по свои правила. В онези години тя беше почти неуправляема, правеше грешки и съжаляваше за тях, но в колежа се промени и се превърна в сериозно момиче. Тогава прегърна идеята, че да си разумен означава да помислиш за риска много преди да посегнеш към наградата. Друга нейна максима беше, че успехът и щастието ще дойдат при теб, само ако не правиш грешки и оставиш следа във времето.

Миналата вечер тя избягна една голяма грешка. Успя да отклони намерението му да я целуне, решително отказа, когато той се самопокани, и остана доволна от себе си.

Естествено, така нарани чувствата му и сега съжаляваше за това. Но направи така, че да не разбере как сърцето й заби, докато го гледаше да си тръгва, защото част от нея искаше той да остане, въпреки последствията. Знаеше, че не бива да съжалява, но не можеше да заповядва на сърцето си. През нощта, докато се въртеше и мяташе в леглото, осъзна, че няма да намери сили да му устои още веднъж.

Трябваше да съзре опасността по-рано. Още на партито неволно го бе сравнила с Айвъри и господин Ренесанс и за нейна изненада Джеръми спечели състезанието. Той притежаваше остроумието и чувството за хумор на Айвъри, плюс чара и интелекта на господин Ренесанс, и като капак на всичко се чувстваше по-удобно в кожата си от другите двама. Тогава си каза, че всичко се дължи на прекарания с него прекрасен ден. Кога за последно бе обядвала сред природата без вилица и нож? Откога не бе ходила на Рикърс Хил? Или бе посещавала гробището след бурно парти? Обикновено бързаше да се прибере и да си легне, за да е бодра на другия ден. Вълнението от невероятното приключение й напомни за онова щастливо време, когато вярваше, че Айвъри или господин Ренесанс е мъжът на нейните мечти.