Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 110

Това не предвещаваше нищо добро. Той се загледа във вратата към кухнята и след малко я видя да идва отново. На устните й играеше същата мила усмивка, но този път стомахът му се сви от нея.

— Ако имаш някакви въпроси — каза тя, докато му подаваше тетрадката, — не се колебай да ми се обадиш. Може да преснимаш, каквото искаш, но те моля, преди да си тръгнеш, да ми я върнеш. Тя е много важна за мен.

— Разбира се — обеща той.

Тя замълча. Не седна, остана права до него и той реши, че това е нейният начин да му покаже, че разговорът е приключен. Но той не мислеше да се предава.

— Още нещо… — започна замислено.

— Кажи?

— Може ли да върна тетрадката на Лекси? Ако я срещна?

— Няма проблем — отвърна тя, — но за всеки случай да знаеш, че винаги можеш да ме намериш тук.

Джеръми долови истината зад думите й и стомахът му се сви още повече.

— Дорис, тя… каза ли нещо за мен, когато се видяхте тази сутрин? — попита я направо.

— Не много. Но ме предупреди, че сигурно ще дойдеш.

— Как ти се стори?

— Лекси… — започна бавно тя, сякаш подбираше думите си — понякога е много трудна за разбиране, така че не мога да ти отговоря на този въпрос. Но съм сигурна, че и да има нещо, ще го преодолее.

— Беше ли ми ядосана?

— Не, в никакъв случай. Определено не беше ядосана.

Джеръми мълчеше, чакаше да чуе повече. Дорис наруши тишината с дълга въздишка. За пръв път, откакто я познаваше, той забеляза възрастта й по бръчиците около очите.

— Джеръми, сигурна съм, че знаеш колко те харесвам — каза тихо тя. — Но ти ме поставяш в неловко положение. Аз съм лоялна към някои хора и Лекси е една от тях.

— Това какво трябва да означава? — попита той с пресъхнало гърло.

— Означава, че знам какво искаш и за какво ме питаш, но не мога да ти отговоря. Мога само да ти кажа, че ако искаше ти да знаеш къде е в момента, щеше да те осведоми.

— Ще я видя ли отново, преди да си тръгна?

— Не знам — отвърна Дорис. — Това зависи от нея.

У него бавно започна да си пробива път мисълта, че тя е заминала някъде.

— Не мога да разбера защо го прави — промълви той.

Възрастната жена се усмихна.

— О, не. Разбираш много добре.

Тя е заминала.

Думите започнаха да се повтарят в главата му като ехо. Пътувайки към „Грийнлийв“, той се опита да анализира трезво фактите. Не изпадна в паника. Джеръми никога не се паникьосваше. Без значение как се чувстваше, без значение колко му се искаше да измъкне от Дорис повече информация, той й благодари за помощта и тръгна спокойно към колата, сякаш не бе очаквал нещо по-различно.

Нямаше никаква причина за паника, напомни си. Не й се беше случило нищо страшно. Просто не желаеше да го вижда повече. Защо не го бе усетил? Защо бе очаквал от нея нещо друго, когато тя от самото начало му показа, че не проявява интерес към него?

Той поклати тава. При това положение не беше учудващо, че бе заминала. За някои неща Лекси имаше модерно мислене, но за други се придържаше стриктно към традицията, сигурно й бе дошло до гуша да възпира прозрачните му намерения. Много по-лесно й се бе сторило да напусне града, вместо да се разправя с нахалник като него.