Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 109

— Извинявай, че те посрещам така — каза тя. — Хвана ме точно докато замесвах тестото. Снощната забава ми изпразни хладилника за уикенда и сега трябва да наваксаме, преди утре тълпите да нахлуят.

Джеръми си спомни какво му беше казала Лекси и попита:

— Колко души очаквате за събота и неделя?

— Кой знае? — вдигна тя рамене. — Обикновено идват към двеста души, понякога повече. Тази година с включването на гробището кметът очаква поне хиляда, но за мен си остава загадка колко от тях ще дойдат да закусват и обядват тук.

— Ако се окаже прав, ще имате много работа.

— Неговите сметки винаги излизат криви. Том обича да преувеличава. Много го бива да създава напрежение, за да ни накара да приготвим всичко навреме. Но дори гостите да не са много, нашите хора няма да пропуснат парада в събота за нищо на света. „Светците“ ще бъдат тук и ще бръмчат с колите си наоколо, а децата обичат да ги гледат. Ще има и изложба на домашни любимци. Тази година ще ни е за пръв път.

— Звучи обещаващо.

— Щеше да е по-добре, ако не беше по средата на зимата. На празника на Памлико винаги се събират повече хора, но той е през юни. Тогава пристига и пътуващ цирк. Онези дни могат да ти напълнят джобовете с пари или да те докарат до фалит. Тогава да видиш какъв стрес е! Десет пъти по-натоварено от сега.

— Животът не спира да ме изненадва — усмихна се той.

— Не говори, преди да си видял. Имам чувството, че ще ти хареса.

Дорис го погледна изпитателно. Той замълча. Не знаеше какво да отговори. Рейчъл забърсваше масите някъде зад тях и си бъбреше със скритата в другото помещение готвачка. И двете се смееха на нещо.

— Както и да е — каза Дорис, — радвам се, че мина да ме видиш. Лекси спомена, че ти е разказала за моята тетрадка. Предупреди ме, че не си й повярвал. Ако искаш, можеш сам да се увериш. Ще ти я дам. Тя е тук, в кабинета ми отзад.

— С удоволствие бих хвърлил един поглед — отвърна той. — Тя ми спомена, че в нея си записвала своите случаи.

— Исках всичко да е документирано. Може да не отговаря на твоите представи за дневник, но никога не съм мислила, че някой друг ще я чете.

— Сигурен съм, че ще е интересно четиво. Като говорим за Лекси, виждала ли си я днес? Всъщност една от причините да дойда тук е тя. Днес не се появи в библиотеката.

Тя кимна.

— Да. Тази сутрин дойде у нас. Затова си взех и тетрадката. Каза ми, че снощи двамата сте видели светлините.

— Да.

— И?

— Невероятна гледка. Но както ми каза самата ти, не са призраци.

Тя го погледна доволно.

— Предполагам, че вече си разбрал всичко, иначе нямаше да си тук.

— Така мисля.

— Браво на теб! — Дорис кимна през рамо. — Съжалявам, че не можем да си поговорим повече, но имам много работа. Сега ще ти донеса тетрадката. Кой знае, следващия път може да решиш да напишеш статия за моите невероятни способности.

— Не се знае — усмихна се той. — Може и да напиша.

Докато тя изчезваше през вратата, Джеръми се замисли върху разговора им. Беше много приятен, но в него нямаше нищо лично. Освен това Дорис не отговори на въпроса му къде се намира Лекси. Дори не направи предположение, което го накара да си помисли, че по незнайни причини тя внезапно е решила да не говори за Лекси.