Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 108

— Добър ден, господин Марш. Видях ви да влизате, но бяхте толкова замислен, че не посмях да ви прекъсвам. Какво мога да направя за вас?

Джеръми оправи папката с бележките под мишницата си и опитвайки се да говори непринудено, попита:

— Случайно да знаете къде е госпожица Дарнъл? Оставила ми е бележка, че излиза, но нямам представа кога ще се върне.

— Странно — погледна го объркано жената и провери календара на бюрото си. — Беше тук, когато дойдох. За днес няма никакви срещи, нито други ангажименти. Проверихте ли в кабинета й? Може да се е заключила вътре. Често го прави, когато документите се натрупат върху бюрото й.

— Проверих — отвърна той. — Случайно да знаете дали има мобилен телефон, за да мога да се свържа с нея?

— Няма телефон, в това съм сигурна. Казвала ми е, че не иска да я безпокоят, когато е навън.

— Разбирам… Извинявайте за безпокойството.

— Мога ли да ви бъда полезна с нещо друго?

— Не — отвърна Джеръми. — Имах нужда от нейната помощ, за да приключа със статията.

— Съжалявам, нямам представа къде е.

— Няма нищо.

— Защо не проверите в „Хърбс“? Може да е отишла да помогне на Дорис за уикенда. Или се е прибрала вкъщи. Човек никога не може да предвиди какво би направила Лекси. Аз отдавна се научих да не се учудвам на нищо, щом е свързано с нея.

— Благодаря все пак. Моля ви, ако дойде, кажете й, че я търся.

Джеръми напусна библиотеката силно обезпокоен.

Преди да тръгне към „Хърбс“, мина през дома на Лекси, но спуснатите завеси на прозорците и липсващата отпред кола говореха, че не си е у дома. Въпреки че в гледката нямаше нищо необикновено и тук, нещо му се стори нередно, и докато се връщаше към града, тревогата му се засили.

Сутрешната суматоха в „Хърбс“ бе отминала и ресторантът тънеше в блажена тишина. В залата имаше само четирима клиенти и с влизането му трима от тях станаха, така че му трябваше само един поглед, за да разбере, че Лекси не е там. Рейчъл почистваше една маса. Щом го видя, му махна с кърпата.

— Добро утро, скъпи — посрещна го тя и се приближи към него. — Малко закъсня, но все ще измислим нещо, ако си гладен.

— Не, благодаря — отвърна Джеръми и пъхна ключовете от колата в джоба си. — Не съм гладен. Случайно да знаеш дали Дорис е тук? Исках да поговоря с нея.

— Отново при мама Дорис, а? — усмихна се тя и кимна през рамо. — Тя е отзад. Ей сега ще й кажа, че я търсиш. Между другото, вчера беше много хубаво. Хората говориха за теб цяла сутрин. Кметът също намина да види дали си тук. Беше много разочарован, когато не те намери.

— На мен също ми беше приятно.

— Да ти направя ли кафе, докато чакаш? Или чай?

— Не, благодаря — отвърна Джеръми.

Тя изчезна към кухнята и минута по-късно, бършейки ръце в престилката си, се появи Дорис. Бузите й бяха изцапани с брашно, но дори от разстояние той видя ясно торбичките под очите й и не пропусна да забележи, че докато приближаваше към него, се движеше по-бавно от обикновено.