Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 104

Така всички парченца си дойдоха по местата и той вече държеше доказателството в ръце.

През цялото време истината е била пред очите на всички в града, помисли си. Решението се оказа твърде просто и той се зачуди защо никой не се е сетил досега. А може би някой все пак се е сетил, но е погледнал на цялата история от друг ъгъл.

Джеръми въздъхна. Знаеше, че Нейт щеше да скочи до небето от радост, но въпреки сутрешния успех не изпита удовлетворение от работата си. Измъчваше се, че Лекси не е при него, за да го поздрави за съобразителността му или да го подразни с духовит коментар. Всъщност изобщо не го интересуваше как ще реагира, стигаше му да е при него и да реагира някак си. Стана от бюрото и отиде до кабинета й.

Вътре нищо не се бе променило. Купчините с документи бяха разпилени по бюрото й, книгите бяха пръснати безразборно из цялата стая, по екрана на компютъра й се появяваха и изчезваха прекрасни цветни рисунки. Телефонният секретар беше пълен със съобщения и лампичката му мигаше нервно.

Въпреки това той не можа да се отърси от усещането, че без нея стаята е празна.

12.

— Как е, човече? — извика Алвин в слушалката. — Как ти се отразява животът на Юг?

Въпреки пращенето и статичния шум приятелят му се чуваше забележително добре.

— Всичко е наред. Обаждам се да те питам имаш ли още желание да дойдеш и да ми помогнеш.

— Вече си събирам багажа — отвърна операторът леко задъхано. — Нейт ми звънна и ми разказа всичко. Ще се видим късно вечерта в „Грийнлийв“. Нейт ми резервира бунгало. Самолетът излита след два часа. Да знаеш, че нямам търпение. Още няколко дни в този ад и ще откача.

— За какво говориш?

— Не четеш ли вестници там? Не гледаш ли новини?

— Разбира се, че чета. Хванал съм „Бун Крийк Уикли“ още от първия му брой.

— Какво?

— Няма значение — каза Джеръми. — Не е важно.

— Аха. Ами, след като ти замина, тук се развилня страшна буря — информира го Алвин. — Ама като ти казвам буря, представяй си буря на Северния полюс. Онази на нос Рудолф ряпа да яде. На практика Манхатън е погребан под тонове сняг. Имаш късмет, че се измъкна навреме. Днес е първият ден, в който самолетите се връщат към графика си. Трябваше да се обадя на две места, за да си осигуря билет. Как може да не си чул за това?