Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 39

В самия край на процесията, по-назад дори от жените и децата, вървеше слаб мъж, облякъл черен смокинг и с цилиндър. Той носеше малък барабан, и облечената му в черна ръкавица ръка отмерваше на него ритъма. Повечето зрители в тази студена, дъждовна сутрин бяха наизлезли да видят именно този мъж и неговата съпруга. Тя щеше да пристигне по-късно. Той вървеше сам и със сведена глава.

Наричахме го Лунния човек, понеже не знаехме истинското му име. Той беше много стар, но колко точно — никой не знаеше. Много рядко го виждаха извън Брутън, с изключение на този случай, също както и жена му. Дали заради дефект по рождение, дали заради кожна болест, засегнала едната половина на дългото му, тясно лице, то бе бледожълто, докато другата му страна си оставаше абаносовочерна, а двете половинки се сливаха в битката на петната, чийто фронт минаваше през челото му, през гърба на елегантния му нос и през бялата брада, украсяваща брадичката му. Лунният човек, една загадка, имаше два часовника на всяка от китките си и на верига около врата му беше окачено разпятие с размера на кокал от свински бут. Смяташе се, че той е официалният пазител на времето на парада, както и един от високопоставените му участници.

Парадът продължи, стъпка по стъпка, през целия Зефир и стигна до моста с гаргойлите, минаващ над река Текумзе. Отнемаше известно време, но пък беше зрелище, което си заслужава да закъснееш за училище, за да го видиш, а и защото на разпети петък часовете в действителност не започваха, преди часовникът да удари десет.

Щом тримата мъже с конопените чували стигнаха до средата на моста, те спряха и се изправиха като черни статуи. Останалите участници на процесията се доближиха колкото е възможно, без да блокират моста, макар че шериф Еймъри бе разположил препятствия с мигащи светлини по средата на пътя.

След миг голям „Понтиак Бонвил“, покрит с блестящи пластмасови мъниста от капака на двигателя та чак до ръба на багажника, се зададе полека по „Мърчант Стрийт“ откъм Брутън, минавайки по същия маршрут, по който бе минал и парадът. Когато стигна до средата на моста с гаргойлите, шофьорът излезе и отвори задната врата, а Лунният човек хвана сбръчканата китка на съпругата си и й помогна да стъпи на крака.