Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 41

Най-сетне тя спря да звънка с камбаната и я отпусна до хълбока си. Кимна и Лунният човек я взе от нея. Дамата се взираше съсредоточено във водата, но какво виждаше там си нямам представа. След това отстъпи назад и тримата мъже с конопените чували застанаха на ръба на моста с гаргойлите. Отвориха чувалите си и извадиха оттам предмети, увити в месарска хартия и връв. Хартията беше окървавена тук-там, и човек можеше да долови медната миризма на прясно месо. Мъжете започнаха да развиват кървавия пир и едно по едно хвърляха надолу в кипналата кална вода пържоли, ребърца, телешки ребра… В реката полетя и цяло оскубано пиле, заедно с пилешки вътрешности, изсипани от пластмасова кутия. От зелена пластмасова паница се плъзна телешки мозък, а от един от влажните пакети изникнаха бъбреци и дроб. Беше отворен буркан с кисели свински крачета, а съдържанието му — изсипано долу в реката. След крачетата се понесоха свинска зурла и уши. Последно бе хвърлено телешко сърце, по-голямо от юмрук на борец. То цопна като червен камък, след това тримата мъже събраха конопените си чували и Дамата отново мина напред, внимавайки къде стъпва заради покапалата по моста кръв.

Сполетя ме мисълта, че изключително много на брой неделни обеди току-що са попаднали във водата.

— Дамбала! Дамбала! Дамбала! — запя Дамата отново.

Стоя на място може би четири-пет минути, неподвижна и втренчена в реката, течаща под моста. След това изпусна дълга въздишка и видях лицето й под воала, докато се обръщаше отново към покрития си с мъниста понтиак. Тя се мръщеше: онова, което бе видяла — или не бе успяла да види — не я правеше особено доволна. Влезе в колата, Лунният човек се качи след нея, шофьорът затвори вратата и се настани зад волана, понтиакът даде заден до място, където можеше да обърне и след това се насочи към Брутън. Процесията пък полека тръгна обратно по пътя, откъдето бе дошла. Обикновено в тази посока имаше много смях и разговори, а хората спираха да си поговорят с белите лица по пътя. Но на този конкретно Разпети петък мрачното настроение на Дамата се бе предало и явно никой нямаше особено желание да се посмее.

Знаех точно за какво се изпълнява целият този ритуал. Всички в града бяха наясно. Дамата хранеше Стария Мойсей с ежегодната му почерпка. Не знаех точно кога е започнала традицията, със сигурност продължаваше от много преди да съм бил роден. Човек може да си рече, както бе казал преподобният Блесет в Баптистката свободна църква, че това е варварски обичай от дявола и трябва да бъде обявен извън закона от кмета и градския съвет, но достатъчно бели хора вярваха в Стария Мойсей, за да пренебрегнат възраженията на пастора. То беше малко като да носиш заешко краче или да хвърляш сол през рамо, ако се случи да разсипеш солницата; такива неща са част от основата и същността на живота, и по-добре да ги има, отколкото да ги няма просто в случай че пътищата Господни са по-неведоми, отколкото могат да знаят християните.