Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 363

Димящият капак на буика се вдигаше нагоре. Съответно водата започна да залива капака на багажника и да се лее през счупеното стъкло. Прозорецът откъм д-р Лезандър беше счупен, но повърхността още не бе стигнала до нивото му. Той лежеше върху мен, изтървал пистолета си. Очите му бяха стъклени, от устата му, където си бе прехапал езика, течеше струйка кръв. Лявата му ръка — онази, с която бе посрещнал яростната атака на звяра, лежеше под странен неестествен ъгъл. Видях влажното сияние на бяла кост, щръкнала от китката при червения копринен ръкав.

Езерото нахлуваше все по-бързо, а от багажника се взривяваха въздушни мехурчета. Задното стъкло представляваше истински водопад. Не можех да махна д-р Лезандър от себе си, а сега и колата започна да се обръща полека върху мен, докато буикът се въргаляше като щастлив нерез и моята страна започна да потъва. Д-р Лезандър гърголеше кървава пяна и аз осъзнах, че най-вероятно и ребрата му са понесли част от удара.

— Кори! Кори!

Вдигнах глава и се взрях покрай д-р Лезандър и счупения прозорец, издигащ се над мен.

Татко беше там, с прилепнала по главата коса и мокро лице. От сцепената му вежда се стичаше кръв. Той започна да се мъчи да кърти парчетата стъкло от прозоречната рамка с пръсти. Буикът се тресеше и стенеше. Водата преля над седалката и студеното й докосване ме втресе и накара ветеринаря да започне да се гърчи.

— Можеш ли да ми хванеш ръката? — татко препъхна тялото си през счупения прозорец и се напъна да ме достигне.

Не можех, не и с цялата тази тежест върху ми.

— Помогни ми, тате! — изхриптях.

Той се пребори да се пъхне още по-навътре. Хълбоците му сигурно бяха ожулени и издрани от стъклата, но на лицето му не се изписа болка. Устните му бяха стегнати и мрачни, а очите му — вторачени в мен като лампи с червен ръб. Ръката му се мъчеше да скъси дистанцията между нас, но въпреки това разстоянието си оставаше твърде голямо.

Тялото на д-р Лезандър се сгърчи. Той каза нещо, но сигурно беше някоя немска ругатня. Примигна, фокусирайки болезнено погледа си. Около нас бълбукаше вода като ръка от гроба. Той погледна към счупената си китка и простена гърлено.

— Махни се от него! — извика татко. — В името Господне, махни се от сина ми!

Д-р Лезандър потръпна и се закашля. На третото покашляне от носа и устата му бликна яркочервена кръв. Той се хвана за хълбока и внезапно по ръката му се появи кръв. Звярът от изгубения свят бе прокарал ребрата му право през вътрешностите.

Водата вече нахлуваше с рев. Багажникът на колата беше под повърхността.

— Моля те! — умоляваше татко, напъвайки се да се добере до мен. — Моля те, върни ми сина!

Д-р Лезандър се огледа, сякаш се опитваше да проумее точно къде се намира. Надигна се полека от мен, което ми позволи да дишам, без да се чувствам, все едно съм натъпкан в консерва. Ветеринарят погледна назад към потъващия багажник и бликащата тъмна и пенеста вода на мястото на задното стъкло. Чух го да шепне:

— О!

Това бе шепотът на отстъплението.

Д-р Лезандър завъртя глава. Втренчи се в мен. От носа му капеше кръв и течеше надолу по бузата ми.