Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 362

Пистолетът гръмна пред лицето ми, куршумът мина през седалката и потъна през вратата с металическо дзън. Звукът и горещината от прекомерно близкия изстрел ме отхвърлиха в шок и трепет през костите ми, и предполагам, че съм се пуснал, но не помня, а след това д-р Лезандър ме удари странично по дясното рамо с приклада на пистолета. Беше може би най-ужасната болка, която съм изпитвал в живота си — изпълни ме и се изля през устата ми в писък. Без подплатата на палтото ми на пътя, рамото ми със сигурност щеше да е счупено. Сега просто го стиснах и се срутих върху вратата откъм пътника с изкривено от болка лице и вцепенена дясна ръка. Видях, сякаш заключен в циклично повтарящ се сън, сходен с този от „Нашественици от Марс“, че всеки момент ще подминем тъмното огледало на Саксън Лейк. А след това д-р Лезандър настъпи спирачката с босия си крак и щом буикът забави и татко ни наближи, докторът отново отметна ръка назад и този път погледна през рамо, за да се прицели. На светлината на фаровете лицето му бе покрито с лъскава трескава пот, зъбите му бяха стиснати, а погледът му бе див, като на преследвано животно. Той стреля и предното стъкло на пикапа на татко внезапно се сдоби с дупка с размер на юмрук. Видях пръста му да се стяга на спусъка и исках да се боря с него с цялото желание на тялото си, но ужасната болка в рамото ме бе смазала.

От гората от другата страна на пътя, близо до мястото, където бях видял г-жа Лезандър да стои онази мартенска утрин, изникна грамадно, тъмно и бързо същество.

Връхлетя ни преди д-р Лезандър дори да го забележи и се бе насочило право към вратата му.

В един и същи миг пистолетът гръмна и звярът от изгубения свят се сблъска с нас.

Това, наистина, бе звукът, с който ще свърши светът.

Докато се сливаха в една какофония изстрел и лезандро-писък, трясък на счупено стъкло и стенание на изкривен метал, буикът се изправи на двете гуми откъм моята страна и те заквичаха като баншита със запек, докато цялата кола излизаше от настилката. Д-р Лезандър, чиято врата бе изкривена все едно Господ я е ритнал, се търколи върху мен през седалката и ми изкара дъха, а ребрата ми изпукаха, готови да се счупят. Чух сумтене и гъргорене — трицератопсът, който охраняваше територията си, избутваше от Шосе 10 съперника си динозавър. Лицето на д-р Лезандър бе притиснато към моето, теглото му ме смазваше и надушвах страха му като зелен лук. След това той изпищя отново и мисля, че и аз изпищях, защото колата падаше.

Цопнахме с косторастърсващ удар и плисък.

Тъмната вода се заплиска по пода. Току-що ни бе прегърнал Саксън Лейк.