Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 360

Кимнах. Бях готов на всичко, само да се измъкна оттук.

— Добро момче. Кога можеш да ми донесеш перото? Утре следобед?

— Да, сър.

— Това е много, много добре. Когато го донесеш, ще го унищожа, за да не може г-ца Соня Глас да си мисли повече за миналото, и то няма да я наранява. Когато ми го донесеш, ще ти дам парите за първата ти седмица. Става ли?

— Да, сър.

Наистина бях готов на всичко.

— Ами добре — той отстъпи встрани от стълбите. — След теб, mein herr!

Тръгнах нагоре.

Звънецът на входната врата звънна. „Бютифул Дриймър“ секна внезапно. Отново чух стърженето — пейката на пианото бе издърпана назад. На върха на стълбището д-р Лезандър положи ръка на рамото ми отново и ме задържа.

— Чакай! — прошепна.

Чухме входната врата да се отваря.

— Том! — възкликна г-жа Лезандър. — Какво мога да сто…

— Татко! — извиках. — Помощ!

Дланта на д-р Лезандър се лепна върху устата ми и го чух да издава приглушен писък на ярост, че всичко бе стигнало до законния си край.

— Кори! Махай се от пътя ми, ти…! — татко се втурна в къщата, последван от г-н Стейнър и г-н Ханафорд.

Той изблъска едрата жена настрани, но в следващата секунда г-жа Лезандър изрева:

— Nein! — и го блъсна с лакът през бузата.

Баща ми падна заднешком върху г-н Стейнър с бликнала от цепнатата вежда кръв. Само г-н Стейнър бе способен да разбере какво крещи г-жа Лезандър на съпруга си:

— Гюнтер, бягай! Вземи момчето и бягай!

Докато тя викаше, г-н Ханафорд я сграбчи изотзад през гърлото и с цялото си тегло и сила я събори на пода. Тя се надигна на коляно и се опитваше да се бори, но внезапно г-н Стейнър също й налетя и се помъчи да прикове вършеещите й ръце. Масичката за кафе и една лампа се преобърнаха с трясък. Г-н Стейнър, с литнала шапка и с долна устна, цепната от един замах на госпожата, извика:

— Край на всичко, Кара! Приключи, край!

Но още не беше приключило за съпруга й.

При предупредителния вик на жена си докторът ме сграбчи с една ръка и забърса ключовете за колата от кухненския тезгях, където ги беше оставила тя. Докато се гърчех да се измъкна, той ме извлече през задната врата под лапавицата и вятърът разтвори червения му халат. Похитителят ми изгуби единия си чехъл, но това не го забави. Метна ме в буика, тресна вратата на практика върху крака ми и за малко да седне на главата ми, когато скочи зад волана. Заби ключа в запалването, завъртя го и двигателят се съживи с рев. Докато превключваше на задна скорост и гумите на колата ожулваха гума по алеята, седнах навреме да видя татко да изтичва през задната врата и да се взира във фаровете.

— Татко!

Посегнах към дръжката на вратата от моята страна. Лакът се заби в рамото ми и ме парализира от болка, а когато ръката ме хвана за опакото на врата и ме метна върху пода като стар чувал, останах да лежа долу, замаян и обладан от болка. Д-р Гюнтер Доловемарке, убиецът — когото все още познавах като д-р Франц Лезандър, убиецът — ръгна скоростния лост на първа и двигателят на буика изпищя, когато колата се стрелна напред. Зад нас татко вече тичаше през къщата, за да се добере до пикапа. Прескочи борещите се тела на г-н Стейнър, г-н Ханафорд и Кара Доловемарке. Жената все още се биеше, но г-н Ханафорд използваше юмруците си върху конското й лице и резултатите не я разкрасяваха особено.