Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 358

— Я пак? — шашна се татко.

— Нацистки военнопрестъпници — повтори г-н Стейнър. — За последните седем години съм помогнал да проследят трима. Битрих в Мадрид, Савелшаген в Олбъни, Ню Йорк и Гейст в Алънтаун, Пенсилвания. Когато видях името на Доловемарке, веднага разбрах, че се доближавам до четвъртия.

— Военнопрестъпник ли? Че какво е направил?

— Д-р Гюнтер Доловемарке беше главен лекар на концентрационния лагер „Естервеген“ в Холандия. Заедно със съпругата си Кара определяха кой е годен за работа и кой е готов за газовата камера — г-н Стейнър стрелна бърза и ледена усмивка. — Именно те, трябва да знаете, една слънчева утрин решиха, че аз все още ставам за живот, но не и съпругата ми.

— Моите съболезнования — каза татко.

— Отдавна е минало. Избих му преден зъб и прекарах година при тежък режим. Но това ме закали и ме запази жив.

— Вие… избили сте му преден…

— Направо с един удар. О, тези двамцата бяха чудна двойка! — г-н Стейнър се намръщи от предизвиканата от спомена болка. — Наричахме съпругата му Дама Птица, понеже имаше комплект от дванадесет птички, изработени от глина, смесена с пепел от човешки кости. А д-р Доловемарке, който преди това е бил ветеринар в Ротердам, имаше много интригуващ навик.

Татко бе загубил ума и дума. Насили се да попита:

— Какъв по-точно?

— Когато затворниците го подминаваха на път към камерата, им измисляше прякори… — г-н Стейнър бе приклопил очи, потънал във видения от ужасното минало. — Комични прякори. Винаги ще помня как нарече моята Вероника, моята прекрасна Вероника с дългата златна коса. Нарече я „Слънчевка“. Каза й: „Пълзи право навътре, Слънчевке! Пълзи навътре!“ А тя беше толкова зле, че трябваше да пълзи през собствените си… — сълзи бликнаха иззад стъклата на очилата му. Той бързо ги свали с привичката на човек, който здраво стиска за гърлото чувствата си. Каза: — Простете ми, понякога не успявам да се сдържа.

— Добре ли сте? — наведе се Лий Ханафорд към баща ми. — Много сте пребледнял!

— Нека… нека погледна отново снимката.

Г-н Стейнър я положи пред татко.

Той си пое дълбоко дъх.

— О, не! — простена. — О, моля ви, не!

Г-н Стейнър бе доловил нотката на разпознаването в гласа на татко.

— Сега вече видяхте прилика.

— Да. Знам къде живее. Не е далеч оттук. Не е много далеч. Но той е толкова… мил.

— Познавам истинската природа на д-р Доловемарке — натърти г-н Стейнър. — И истинската природа на съпругата му. Видяхте ги, когато сте погледнал към лицето на Джеф Ханафорд. Д-р Доловемарке и Кара вероятно са го измъчвали, за да научат кой друг знае къде живее нацистът или може би са извлекли от него информацията за дневника му и след това са го пребили до смърт, когато не е искал да им каже къде е скрит или кой друг знае за тях. Когато сте надзърнали в лицето на Джеф Ханафорд, вие сте видели изкривената душа на д-р Гюнтер Доловемарке. Моля се на Господ да не попадате за втори път на такава гледка!