Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 33

— Хей, Сим? — гласът на Дони беше нисък и муден и той дъвчеше клечката си за зъби. — Какво ще кажеш да идем да погоним този проклетник? — извърна лице към г-н Сиърс. Носът му беше плосък, сякаш е бил сплескан от голям юмрук. — Какво ще кажеш, Сим?

— Аха! — отвърна бащата на Бен. — Оха, ще го преследваме и още как! Да видим къде ще падне!

— Не, Сим! — обади се г-жа Сиърс. В гласа й се долавяше умолителна нотка. — Остани при мен и при децата тази нощ!

— Но това е комета, Лизбет! — обясни той с усмивка. — Колко пъти в живота ти се случва да преследваш комета?

— Моля те, Сим! — тя го хвана за рамото. — Остани при нас. Става ли?

Видях как се стяга хватката й.

— Скоро ще падне! — мускулите на челюстите на Дони шаваха, докато дъвчеше клечката си. — Хабим време!

— Аха! Времето лети, Лизбет! — г-н Сиърс се отърси от хватката на жена си. — Ще си взема якето!

Той изтича по стъпалата към верандата и нахлу в къщата. Преди комарникът да се хлопне, Бен вече търчеше след баща си.

Г-н Сиърс влезе отново в спалнята, която делеше с жена си. Отвори гардероба, извади отвътре поплиновото си яке и го нахлузи. След това се пресегна към горния рафт на гардероба и пъхна ръка под едно червено одеяло. Когато извади длан изпод него, Бен влезе в стаята след баща си и мерна проблясък на метал между пръстите на татко си.

Знаеше какво е това. Знаеше и за какво служи.

— Татко? — каза. — Моля те, остани у дома!

— Хей, момко! — баща му се обърна към него с укрепнала усмивка, пъхна металния предмет в джоба си и дръпна ципа на якето. — Ще ида да видя къде е паднала кометата заедно с г-н Блейлок. Няма да ме има известно време!

Бен стоеше на прага между баща си и външния свят. Очите му бяха насълзени и уплашени.

— Може ли да дойда с теб, тате?

— Не, Бен. Не и този път. Трябва да тръгвам.

— Вземи ме с теб! Става ли? Няма да издавам нито звук! Моля те!

— Не, сине! — г-н Сиърс стовари ръка върху рамото на Бен. — Ти трябва да останеш тук с майка си и Кори!

Макар че момчето упорито се съпротивляваше, бащината му ръка го избута встрани.

— Сега се дръж като добро хлапе! — добави г-н Сиърс, докато големите му обувки го носеха към вратата.

Бен направи още един опит, като сграбчи татковите си пръсти и се опита да го задържи.

— Не отивай, тате! — каза. — Не отивай! Моля те, не отивай!

— Бен, не се дръж като бебе! Пусни ме, сине!

— Не, сър! — отвърна момчето. Влагата в очите му бе преляла по пухкавите му бузи. — Няма!

— Просто ще ида да видя къде е паднала кометата. Ще отсъствам само малко!

— Ако отидеш… ако отидеш… — гърлото на Бен се задръстваше от емоции и той едва успяваше да избута думите навън. — Ще се върнеш променен!

— Да хващаме пътя, Сим! — подкани Дони Блейлок от верандата.

— Бен? — дръпна се упорито г-н Сиърс. — Излизам с господин Блейлок. Дръж се като мъж, ясно? — той си освободи пръстите и Бен остана на място, загледан в него с агонизиращо изражение. Баща му прокара пръсти през късо подстриганата му коса. — Ще ти донеса парче от нея, ясно, тигре?