Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 31

— Ау, тате! — сякаш беше чувал тази глупава шега няколко дузини пъти.

Разопаковах мешката си в стаята на Бен, където той имаше готина колекция бейзболни карти, капачки от бутилки и стършелови гнезда. Докато се оправях, приятелят ми седна на шалтето си със Супермен и каза:

— Разправи ли на вашите за филма?

— Не. А ти?

— Ъъ — той задърпа едно свободно конче на лицето на Супермен. — И защо така не си?

— Не знам. А ти защо не си?

Бен сви рамене, но в главата му се въртяха разни мисли.

— Предполагам — каза, — че е прекалено ужасно за разказване.

— Аха.

— Обаче отидох отзад — добави приятелят ми. — Няма пясък. Само скали.

И двамата се съгласихме, че ако решат да ни дойдат на гости, марсианците доста биха се озорили, докато разпробият цялата тази червена скала в хълмовете около Зефир. След това Бен отвори една картонена кутия и ми показа картите си от дъвки с Гражданската война, с всичките онези кървави картинки на войници, които ги застрелват, наръгват с байонет и ги смазват гюлета, и седнахме да измисляме разкази за всяка една карта, докато майката на Бен не звънна със звънеца да съобщи, че е време за пърженото пиле.

След вечеря — и след прекрасния пай с черно дъно на г-жа Сиърс, прокаран с чаша студено мляко от „Грийн Медоус“ — всички поиграхме заедно на „Скрабъл“. Родителите на Бен бяха партньори и г-н Сиърс непрекъснато се опитваше да прокара измислени думи, които дори аз знаех, че ги няма в речника — като „каподер“ и „гоганус“. Г-жа Сиърс заяви, че бил луд като маймуна на прах за сърбеж, но се усмихваше на номерата му, докато го казваше.

— Кори? — попита таткото на Бен. — Чувал ли си вица за тримата свещеници, които се опитвали да се качат на небесата?

Преди да смогна да отговоря с „не“, той вече разказваше виц след виц. Изглежда, обичаше анекдотите за свещеници, което ме накара да се зачудя какво ли мисли за тях преподобният Ловой в Методистката църква.

Минаваше осем вечерта и бяхме подели втората игра, когато Тъмпър се разлая отпред и няколко секунди по-късно на вратата се почука.

— Аз ще отворя — каза г-н Сиърс.

На прага стоеше жилав мъж с набръчкано лице, облечен с джинси и червена карирана риза.

— Хей, Дони! — приветства го г-н Сиърс. — Влизай, дърти лешоядино!

Г-жа Сиърс наблюдаваше съпруга си и мъжа на име Дони. Видях, че стиска зъби.

Гостът тихичко каза нещо на г-н Сиърс и той ни подвикна:

— Ние с Дони ще излезем да поседим на верандата. Вие продължавайте с играта!

— Мили? — г-жа Сиърс успя да измайстори усмивка, но беше ясно, че не я е сглобила както трябва. — Трябва ми партньор!

Комарникът хлопна зад гърба на мъжа й.

Г-жа Сиърс поседя абсолютно неподвижна известно време, втренчена във вратата. Усмивката й се беше разпукала.

— Мамо? — каза Бен. — Твой ред е!