Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 29

— Случи ми се с Ейми Лин МакГроу. Бяхме като сиамски близначки цели шест години и после не си говорехме цяла година заради едно изгубено пакетче с игли за шиене. Но си мислех, че може би момчетата трябва да се съберат. Ако са се скарали за нещо, сигурно е най-добре да се сберат да го обсъдят незабавно.

— Има смисъл.

— Та се канех да питам Бен дали иска Кори да дойде да пренощува. Ако нямаш нищо против?

— Нямам против, но трябва да попитам Том и Кори.

— Чакай секунда — прецени г-жа Сиърс. — Бен си идва… — мама чу да хлопва врата. — Бен? Майката на Кори е на телефона. Би ли искал Кори да дойде да преспи при нас?

Майка ми се вслушваше, но заради пуснатата в тоалетната вода не успя да чуе какъв е отговорът на Бен.

— Съгласен е — осведоми я г-жа Сиърс.

Аз изникнах от банята и попаднах право в капана на добронамерения им заговор.

— Кори, би ли искал да пренощуваш у Бен?

Замислих се за момент и отвърнах:

— Не знам…

Не можех да обясня на мама причината. Последния път, когато бях спал у тях — през февруари, — г-н Сиърс не се прибра цяла нощ и г-жа Сиърс не спря да обикаля, кършейки ръце в чудене къде ли е той. Бен ми каза, че баща му поемал много пътувания с преспиване и ме помоли да не споменавам нищо никому.

— Бен би искал да отидеш — настоя мама, бъркайки причината за колебанието ми.

Свих рамене.

— Ами добре, става.

— Иди да питаш баща си дали е съгласен — а когато се отправих към предната стая да задам въпроса, майка ми каза на г-жа Сиърс: — Ще им съшием приятелството, ако са възникнали проблеми.

— Татко каза, че може — споделих, когато се върнах.

Когато баща ми гледаше бейзбол по телевизията, би се съгласил и да си измие зъбите с бодлива тел.

— Лизбет? Той ще дойде. Около шест? — мама закри слушалката с длан и ми каза. — Ще вечерят пържено пиле!

Кимнах и се постарах да се усмихна, но мислите ми бяха в тунелите, където марсианците крояха планове за изтребване на човешката раса град по град.

— Ребека? Как вървят нещата при вас? — попита г-жа Сиърс. — Знаеш какво имам предвид.

— Върви да играеш, Кори! — каза ми мама.

Така и сторих, макар да знаех, че идва ред на обсъждането на важните неща.

На Лизбет Сиърс майка ми отговори:

— Е, Том като че ли спи малко по-добре вече, но все още има кошмари. Ще ми се да можех да помогна с нещо, но мисля, че ще се наложи сам да намери начин да се справи!

— Чух, че шерифът на практика се е отказал.

— Минаха вече три седмици без никакви улики. Джей Ти каза на Том, че в петък е пратил запитване навсякъде из щата, също и в Джорджия и Мисисипи, но не е научил съвсем нищичко. Все едно човекът в онази кола идва от някоя друга планета.

— Е, това вече е зловеща работа.

— Има и нещо друго — добави мама и въздъхна тежко. — Том се… промени. Не е въпрос само на кошмарите, Лизбет! — тя се обърна към кухненския килер и опъна кабела на телефона докрай, само и само да няма шанс татко да я подслуша. — Винаги заключва вратите и прозорците, а преди изобщо не се вълнуваше от ключалките. Чак до този случай, като всички останали оставяхме повечето пъти входната врата отключена. Сега Том става два-три пъти на нощ, за да проверява резетата. А миналата седмица се върна от маршрута си с червена кал по обувките, пък не беше валяло. Мисля, че е ходил до езерото.