Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 22

— Знам какво съм видял — отвърна татко. — Съмняваш ли се в думата ми, Джей Ти?

— Не, не съм казал такова нещо. Казвам само, че не мога да направя нищо повече, докато не се сдобием с жертва на убийство. Трябва ми име, Том. Трябва ми лице. Без идентификация не знам дори откъде да започна.

— Значи междувременно някой, който е убил друг човек, ще си щъка на свобода и ще си подсвирква, и няма защо да се притеснява, че ще го вкарат в затвора. Така ли?

— Точ’тъй — призна шерифът. — Това горе-долу обобщава ситуацията.

Разбира се, шериф Еймъри обеща да продължи да работи по случая, както и че ще се обади на колегите си из щата за информация за изчезнали лица. Рано или късно, каза той, все някой ще потърси човека, потънал в езерото.

Когато шерифът си отиде, татко излезе да поседи самичък на предната веранда, на угасена лампа, и остана там много след настъпването на часа, в който мама ми каза да се приготвям да си лягам.

Това беше нощта, в която писъкът на татко ме събуди в тъмното.

Седнах в леглото с дрънчащи нерви. Можех да чуя мама да говори с баща ми през стената.

— Всичко е наред — казваше тя. — Просто лош сън, само лош сън, всичко е наред!

Татко мълча много дълго. Чух в банята да тече вода. След това — скърцането на пружините на леглото им.

— Искаш ли да ми разкажеш за съня? — попита мама.

— Не. Боже, не!

— Беше просто кошмар.

— Не ми пука. Беше достатъчно истинско.

— Ще можеш ли да заспиш отново?

Татко въздъхна. Можех да си го представя в тъмната спалня, с притиснати към лицето длани.

— Не знам… — каза накрая.

— Нека ти разтрия гърба!

Пружините на леглото изскърцаха отново, когато тежестта на телата им се промени.

— Ужасно си стегнат! — заяви мама. — И всичкото отива във врата ти.

— Точно там дяволски боли. Там, където ти е палецът.

— Имаш възел. Сигурно си си разтегнал мускул.

Тишина. Моите рамене и гръб също биваха успокоявани от умелите ръце на мама. От време на време се обаждаше някоя пружина, оповестявайки движение. След това отново се разнесе гласът на баща ми.

— Имах поредния кошмар за онзи човек в колата.

— Така и предположих.

— Гледах към него в колата, с това негово смазано като кайма лице и с пристегнатата на гърлото струна. Видях белезниците на китката му и татуировката на рамото. Колата потъваше ли, потъваше и тогава… тогава той отвори очи.