Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 16

— Надали — татко не беше споменал по телефона нищо за това, че шофьорът на другата кола е бил гол, удушен със струна от пиано и закачен с белезници за волана. Тази информация беше предназначена за шерифа, не за ушите на г-жа Грейс или някой друг. — Да сте срещали мъж с татуировка на лявото рамо? Приличаше на череп с крилца, растящи от главата?

— Виждала съм повече татуировки, отколкото има в целия флот… — отвърна г-жа Грейс, — но не си спомням нищо подобно да се въди наоколо. Защо? Онзи по без риза ли е бил или какво?

— Аха, така беше. Имаше такова черепче с крила, татуирано приблизително тук — татко докосна лявото си рамо. Потрепери отново и потри длани една в друга. — Никога няма да успеят да извадят колата. Никога. Саксън Лейк е триста фута дълбоко като едното нищо!

Звъннаха вятърните чанове. Погледнах към вратата, притиснал в обятията си щайгата с квартите мляко.

От къщата се изтърколи момиче с подути от съня очи. Носеше дълъг едноцветен халат за баня и краката й бяха боси. Косата й имаше цвета на царевичина и висеше около раменете й, а когато се приближи до млекарския камион, момичето примигна срещу светлината и каза:

— Леле, как съм преебана!

Имах чувството, че ще се препъна както си стоя на едно място, понеже никога през живота си не бях чувал женка да използва толкова мръсна дума. О, знаех какво значи думата, разбира се, но ей тъй да бъде изтърсена от подобна красива устичка — това ме шокира до дън душа.

— Да знаеш, че там отзад стои млад господин, Лейни! — каза г-жа Грейс с тон, способен да накъдри и железен гвоздей. — Следи си езика, моля те!

Лейни ме погледна и студените й очи ме накараха да си спомня онзи път, когато бях пъхнал вилица в електрически контакт. Очите на момичето бяха шоколадово-кафяви, а на устните й сякаш цъфтеше полуусмивка полупрезрителна гримаса. Изражението й изглеждаше едновременно кораво и предпазливо, сякаш й беше свършил запасът доверие. Във вдлъбнатинката на гърлото й имаше малък червен белег. Попита:

— Кое е хлапето?

— Синът на господин Макенсън. Покажи малко култура, ясно?

Преглътнах с усилие и отклоних очи от тези на Лейни. Халатът й започваше да се разтваря. Озари ме предположение какви трябва да са момичетата, които използват мръсни думи, и що за място ще да е това. Бях чул и от Джони Уилсън, и от Бен Сиърс, че някъде в околностите на Зефир има къща, пълна с курви. Това беше общоизвестно в началното училище. Когато кажеш на някого „да го смучеш на курвата“, значи си застанал на ръба на насилието. Винаги си бях представял обаче, че курвенският бардак е вид имение с надвиснали върби и на верандата черни слуги сервират на клиентите ментов джулеп. Оказваше се обаче, че бардакът не се отличава много от потрошена каравана. И въпреки всичко ей я на, право пред мен, девойката с царевичната коса и мръсната уста, която си вадеше хляба с удоволствията на плътта. Усетих по гърба ми да маршируват мравки и няма и да опитвам да ви разказвам какви сцени се въртяха в главата ми като бавен, опасен ураган.