Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 60

— Мамо, ще ми донесеш ли пешкир от банята? Натопила съм си краката.

Майка й беше възпълна жена на около шейсет и пет, но в тъмнокестенявата й коса почти нямаше бели косми. Току-що си бе направила прическа и изглеждаше доста стилна.

— Косата ти е много хубава — отбеляза Лизе-Лот.

— Идвам от фризьор. Мислиш ли, че се е получило добре?

Майка й подаде пешкира и седна на дивана.

— Нали ти казах — много е хубава.

Лизе-Лот загаси цигарата и си запали нова.

— Искаш ли? — попита тя и метна пакета на масичката пред майка си.

— Ще направя кафе — стана майка й и изчезна в кухнята.

Публиката изразяваше възмущението си, а Рики Лейк клатеше глава, зяпнала изненадано резултата от детектора на лъжата. Шакил изглеждаше спокоен и упорито повтаряше, че детекторът греши, докато Шоуни подскачаше от гняв и крещеше неща, които се налагаше да заглушават, та да не се чуват в ефир. Най-добрата й приятелка Сара просто седеше и се усмихваше смутено.

Майка й се върна с две чаши кафе, седна отново на дивана, взе цигара от пакета и се загледа в програмата. Гледаха мълчаливо, докато не пуснаха реклама.

— Йорген ходи ли на мач вчера?

— Да.

— Никога ли не го придружаваш?

— Защо да го правя?

— Ирен питаше дали искам да отида на театър в неделя.

— Ще отидеш ли?

— Да не съм луда. Ирен се мисли за много важна.

— Защо смяташ така?

— Сигурно е заради сина й. Постъпи в колеж.

— Татко какво прави?

— Гледа Опра. Мен това повече ми харесва. Купих блузка за Тереза.

— Наистина ли? Откъде?

— От „Ухлиен“. На разпродажба.

— Дали ще й хареса?

— Разбира се. Всички момичета ги носят. Бяла, с тънки презрамки.

— Звучи приятно. Мога аз да я взема.

— Може да се сбиете за нея — засмя се майка й и пусна кръгче дим, което литна към тавана.

— Според мен тя лъже, а не той — отбеляза Лизе-Лот по адрес на едно от момичетата на екрана. — И съм убедена, че е лесбийка. И преди имаше една.

— Не думай.

— Да. Оказа се, че е спала със сестрата на гаджето си.

— Онези в Америка са луди.

— Да.

— Баща ти твърди, че онзи от номер десет е хомо. Никлас. Знаеш го.

— Защо смята така? — попита Лизе-Лот.

— Не знам. Познавало се по външния вид. Според мен в Катринехолм няма хомосексуалисти.

— Сигурно ги има навсякъде.

— Не мисля. Всичките живеят в Стокхолм.

— Тереза ще ходи в Стокхолм.

— Така ли? Защо?

— Ще си купува дрехи.

— Ще я пуснеш ли?

— Зависи какво разбираш под „пускане“. Обикновено тя прави каквото си е наумила. Приятелките й ще ходят.

— Защо и ние с теб не отидем в Стокхолм на пазар?

— Доста скъпо е. И тук се намират хубави дрехи.

— Може да отидем до Норкьопинг.

— Защо?

— Просто ей така.

— Може. А после ще отидем в „Макдоналдс“ — предложи Лизе-Лот.

— Не обичам хамбургери.

— А какво обичаш?

— Китайска храна.

— Нея може и тук да я ядем.

— Но никога не го правим.

— Защо не?

— Скъпо е.

— Да не мислиш, че в Норкьопинг е по-евтино?

— Хайде, престани!

— Ти не искаш да ходиш в „Макдоналдс“.

— Нищо подобно. Просто казах, че не обичам хамбургери.

— То е същото.

— Не е. Предлагат и други неща.

— Какви например?

— Не знам! Ти предложи да ходим в „Макдоналдс“.

— Не искаш ли да ходим там?