Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 59

Понеделник сутринта

Водата пълнеше легена, а тя стоеше до прозореца на спалнята и гледаше двора. Няколко деца в пясъчника се забавляваха с мокрия пясък. Екипирани с шапки, ръкавици и водоустойчиви гащеризони, те не забелязваха нито режещия вятър, нито мрачното небе. Майките им седяха на пейка с ръце, натикани в джобовете на якетата, и вдигнати яки. Иначе по това време дворът бе пуст. По-големите деца бяха на училище или на занималия.

Цял живот беше живяла тук и никога и през ум не й бе минало да се премести. Израсна в кооперация в другия край на двора, където родителите й се подвизаваха до ден-днешен. Когато с Йорген се събраха, въобще не възникна въпросът да търсят жилище в друг край на града. Щом се освободи апартамент в сградата, те без колебание го взеха. Близкото съжителство с родителите й беше голямо удобство при отглеждането на децата.

Часовете преди обяд минаваха приятно; седеше сама вкъщи, без да се напряга. Четиринайсетгодишната Тереза беше на училище, а седемнайсетгодишният Тобиас работеше като пощальон и се връщаше чак след обяд, ако въобще се прибираше вкъщи. Йорген работеше във фабриката, а тя излизаше да чисти едва към два часа.

Преди няколко години предпочете да се пенсионира по-рано, защото получи хронични болки в гърба и ръцете — резултат от нископлатената работа като болнична чистачка. Отиде на лекар и й дадоха продължителна отпуска по болест. След две-три години се оказа възможно да се пенсионира и тя го направи. Не я болеше до степен въобще да не може да работи. Сега ходеше да чисти по къщи следобед, а освен това получаваше и пенсия. По този начин внасяше в семейния бюджет доста повече от Йорген, макар той да беше на цял работен ден. Понякога обсъждаха дали и той да не постъпи като нея, но мъжът й проявяваше скептицизъм — намираше чистенето за женска работа.

Отиде в банята, спря водата, донесе легена и го постави в постланата с мокет всекидневна. Отпусна се във фотьойла, потопи крака в горещата вода и запали цигара. Рики Лейк и дузина затлъстели американци се изказваха по темата „Моят партньор ми изневери с най-добрият/добрата ми приятел/ приятелка — детекторът на лъжата ще го докаже“. Тя самата никога не бе изневерявала; поне не след като с Йорген се ожениха; събитието се състоя преди повече от двайсет години. Допускаше, че Йорген е имал някоя и друга забежка, но това не я разстройваше.

Живееха под един покрив, но това беше горе-долу всичко. Не разговаряха много. Той имаше едни интереси, тя — други. Той се виждаше с „момчетата“ и си падаше по футбола; тя гледаше телевизия и се занимаваше с децата. Понякога отиваше в „Сапфир“ и танцуваше с приятелка, но запълваше времето си предимно със сапунки, чистене по чужди къщи и грижи за семейството. Нищо вълнуващо, може да се каже, но тя не се оплакваше.

На входната врата се звънна и тя се наруга — както обикновено забрави да си вземе пешкир от банята. Вратата и без това бе отключена и не се налагаше да става.

— Аз съм. Какво правиш?