Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 57

— Да — отвърна Хьоберг доста ентусиазирано.

Обожаваше игрите, загадките, тестовете и всякакви такива неща.

— Стина живее в къщурка от едната страна на реката. На другия бряг живее Пер. Двамата са влюбени. Проблемът е, че мостът над реката се е сринал, а реката е пълна с крокодили и затова не може да се преплува. От копнеж по Пер сърцето на Стина ще се пръсне. Затова отива при съседа си Свен и му иска лодката назаем. Той се засмива: ще й я даде, но ако тя преспи с него.

Хьоберг се ухили, а Оса продължи:

— Стина е отчаяна и отива при другия си съсед — Ивар. Той е най-силният и най-авторитетният човек в селото. Всички го уважават и правят каквото им каже. Разказва му за безизходицата си и го моли да накара Свен да прояви разум, но той й отвръща, че това не го интересува: нека Свен се възползва от ситуацията както намери за добре, той, Ивар, няма да се намесва. Стина, напълно отчаяна, решава, че Пер, който я обича неимоверно, положително ще я разбере и ще й прости. Отива при Свен, преспива с него, получава лодката и стига до другия бряг на реката. Там тя не спестява на любимия си болезнената истина: разказва му какво ужасно нещо е трябвало да направи и го моли за прошка. Пер побеснява, изгонва Стина и дава ясно да се разбере, че вече никога не иска да я види. Тогава Стина отива при съседа на Пер — Густав, човек, комуто може да се разчита — и изплаква цялата си болка. Той я утешава и после — силно ядосан от поведението на Пер — го фраска в лицето.

Хьоберг се засмя и поклати глава.

— А сега — повтори Оса — степенувай тези хора съобразно етиката им. Не според закона, запомни. Едно е най-високо, пет — най-ниско.

— Ами онази въртиопашка Стина… — подхвана Хьоберг ухилен.

— Кони, дръж се сериозно — прекъсна го Оса.

— Добре де. Трябва да помисля малко.

— Аз вече съм решила — призна Оса. — Любопитна съм дали мислим еднакво. После ще го обсъдим.

Обожаваше начина й да планира какъв разговор ще се води; обожаваше ентусиазма й, с който заразяваше и другите. С две думи — обичаше Оса; много обичаше Оса. Но едва ли ще съм много доволен, ако преспи със Санден, за да ме види, помисли си Хьоберг.

— Значи имаме Стина — честна и с добро сърце, но малко тъповата — обобщи той. — Живее за момента, без да се замисля за последствията от постъпките си. Имаме Пер — себичен и непрощаващ. Густав е добросърдечен, състрадателен и отстоява мнението си, но прибягва до употребата на юмруците си и си позволява да е съдник на другите. Свен не е готов да помага, държи се презрително, на него не може да се разчита, не е състрадателен и се възползва от нещастията на другите. Ивар е безразличен и също не е състрадателен. Бих казал, че Пер е най-етичен. Следват го Стина, Ивар, Густав и Свен е на последно място.

— Наистина ли смяташ, че Ивар е по-добър от Густав?! — възкликна Оса. — С лекота можеше да каже на Свен как да постъпи и да разреши проблема на Стина.

— Да, предполагам, че Густав е най-етичният от групата, но същевременно той единствен извършва престъпление. Не можеш да нападаш хората за щяло и нещяло, когато ти хрумне. А и безразличието не е престъпление — добави Хьоберг и изведнъж изпита чувството за нещо, с което вече се е сблъсквал.