Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 32

— Вие се преместихте в Малмьо, когато Ханс започна гимназия ли?

— Да. Често се местехме и Ханс май се умори. Реши да се установи някъде за по-дълго.

— Къде другаде живяхте?

— На много места. Норкьопинг. Кумла, Халсберг, Кунгсор, Йоребру, Оксельосунд…

— Защо се местехте така често?

— Заради мъже, заради работа…

— За какъв вид работа говорим? — попита Хьоберг, макар дълбоко в себе си да не искаше истински да знае с какво точно се занимава и за какви мъже говори.

— През деня работех като фризьорка — отвърна тя уклончиво.

— А вечерите?

— Понякога танцувах в клубове…

Хьоберг изчака.

— Добре де — правех стриптийз. Няма да уточнявам в кои клубове.

— Не е необходимо. Значи през деня сте били фризьорка, а нощем — стриптийзьорка. Не е било лесно да се грижите и за дете.

— Не бях добра майка, но Ханс стана човек.

— Ханс не е имал баща, така ли?

— Не зная кой е баща му…

— Вероятно сте били доста млада…

— На осемнайсет — прекъсна го тя. — Не възнамерявах да забременея, но винаги съм се отнасяла добре към Ханс — добави тя. — Иначе нали сте наясно, че нямаше да се грижи така добре за мен.

Избърса сълза с опакото на ръката си. Хьоберг въздъхна и за миг се замисли за странните човешки съдби, с които се сблъсква в професионалния си живот. Помисли си и за своите синове близнаци и се запита какъв ли щеше да е животът им днес, ако събитията бяха протекли по друг начин преди година и половина. В парка бе открита сериозно наранена и прободена с нож наркоманка. Разследването провеждаше той. Когато след няколко дни отиде да я види в болницата (от което не само той, но персоналът и тя останаха удивени), бяха я прехвърлили в родилното отделение. След няколко часа не едно, а две добре оформени, макар и недоносени момченца като по чудо се явиха на бял свят. Тя остана в болницата няколко седмици и през това време той посещаваше редовно, и нея, и момчетата. Близнаците останаха в кувьози три месеца, а в това време тя избяга от болницата. Беше се привързал към дребосъците и продължи да ги посещава дори след като майката изчезна. По-късно я намериха мъртва от свръхдоза хероин в обществена тоалетна. Тогава той доведе Оса в болницата. Вече отглеждаха три деца и не възнамеряваха да имат още, ала и двамата не се поколебаха: шест месеца по-късно осиновяването стана факт, а дотогава децата отдавна бяха „техни“.

— Да знаете дали Ханс не е попаднал в лоша компания чрез вас например? Извинете за въпроса, но положително разбирате какво имам предвид — добави той някак извинително.

— Не, никога не въвеждах Ханс в моите кръгове. Поне не в по-късните години — добави тя гузно.

— Какъв беше той като дете?

— О, изключително сладък. И голям разбойник. Но имаше безброй приятели. Бих казала, като повечето момчета — биеше се с юмруци, правеше бели, но имаше добро сърце.

Хьоберг приключи разговора и звънна в „Съдебна медицина“. Кай Сетерстрьом, посветил нощта и почти целия ден на аутопсията на Ханс Ванерберг, звучеше уморен, ала прие да дойдат. Хьоберг поръча такси и придружи Гюн Ванерберг по стълбите и през фоайето до чакащата кола.