Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 31

— Кони Хьоберг — представи се той спокойно. — С какво мога да ви помогна?

— Аз съм Гюн Ванерберг и искам да погледна сина си — отвърна жената със съвършено нормален тон.

Не знаеше какво точно беше очаквал; вероятно пресипнал или писклив глас. Издърпа един от столовете за посетители и й помогна да седне.

— Изключително много съжалявам за случилото се и ви поднасям съболезнованията си — обяви Хьоберг сериозно. — Давам си сметка колко е болезнено за вас, госпожо Ванерберг, а на нас все още не ни е ясно напълно какво се е случило.

— Разбирам — промълви жената тихо, а очите й вече се бяха напълнили със сълзи.

Изведнъж всичко комично във външния й вид изчезна и в очите на Хьоберг тя се превърна в малък, самотен и отчаян човек в един отвратителен свят. Запита се дали има близък, който я вижда такава и би се нагърбил със задачата да й помогне и да я утеши.

— Ще звънна на съдебния лекар да проверя дали може да отидем. Междувременно искате ли чаша кафе, госпожо Ванерберг?

Самият той изпитваше потребност от кафе. Тя кимна и се вторачи с пуст поглед пред себе си. Хьоберг излезе в коридора и отиде при кафе машината. Няколко глави се обърнаха любопитно към него, но той ги погледна с укор, взе две чаши кафе и се върна в офиса си. Затвори след себе си вратата с крак.

— Много благодаря — промълви тя тихо и се взря в чашата, преди да отпие.

— Казаха, че ще са готови най-рано в четири, но въпреки това ще се обадя.

— Така ли?

— Може ли да ви задам няколко въпроса за сина ви, госпожо Ванерберг, докато седим тук? — попита той предпазливо.

— Нямам нищо против.

— Кога го видяхте за последен път?

— Миналия уикенд. Дойде да ме види с най-малката си дъщеря — Моа — в Малмьо, където живея.

— С какво се занимавате? — попита Хьоберг от чисто любопитство.

— Работя в клуб — отвърна тя делово. — Затова съм с тези дрехи. Това е работното ми облекло. Нямах време да се преоблека, преди да тръгна насам. Майката на Пия ми се обади по мобилния и взех сутрешния влак. Не бях съвсем трезва и не съобразих да взема обичайните си дрехи.

Хьоберг се зачуди какви ли клубове имат в Малмьо, но не попита.

— Какви взаимоотношения поддържахте със сина си, госпожо Ванерберг?

— Много добри. Ханс винаги беше много внимателен към мен и ми помагаше при нужда. Не съм точно образец за подражание…

Хьоберг си помисли гузно, че наистина е така.

— Звънна ми няколко пъти тази седмица просто да попита как съм. Всички бяха много мили.

— Кои всички, госпожо Ванерберг?

— Моля те, наричай ме Гюн, иначе се смущавам.

— Добре. Та кого имате предвид под „всички“?

— Ами децата, разбира се, и Пия, и родителите й. Роднините на Пия са добри хора. Често си говорят с мен.

— Какъв беше Ханс като човек?

— Добър. Да, беше добър. И способен. Справи се с гимназията, постъпи в колеж. Основа своя компания, натрупа пари. Помагаше ми да си плащам сметките, ако закъсам. Очарователен. Можеше да омае всекиго. Любимец на момичетата…