Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 29

— Нося съдържанието на джобовете на жертвата — откликна веднага Хансен и размаха прозрачна торбичка, която държеше с два пръста.

— Браво. Почти бях забравил — призна Хьоберг. — Да видим какво имаш.

Тя бързо отвори торбичката и изпразни съдържанието й върху масата.

— Биберон, няколко монети — по-точно четири крони и петдесет йоре — безопасна игла, връзка ключове, кутия емфие и портфейл. В него имаше 758 крони, карта за супермаркета, еврокарта, шофьорска книжка, членска карта за спортен салон, кредитна карта „Нордеа“ и карта за членство във видеоклуб.

— Много вълнуващо — отбеляза Уестман.

— Един добре уредил се човек — подметна Санден.

— Никакви изненади. Благодаря, Габриела — обади се Хьоберг. — Това е всичко за днес.

Седем стола се плъзнаха шумно по паркета и всички напуснаха помещението. Санден предложи да хапнат по сандвич в „Кафенето на Лиза“ и Хьоберг се съгласи охотно. Наближаваше един часът, но омаломощен от напрежението при ръководенето на съвещанието, бе забравил за основни нужди като хранене и посещение на тоалетната. След като се погрижи за една от непосредствените си потребности, си грабна сакото и се спусна по стълбището до фоайето, където Санден вече го чакаше.

— Някакви съобщения, Лотен? — попита той пътьом.

— Много.

— След като се наобядвам — отсече Хьоберг, преди голямата стъклена врата да се затвори след него.

Сряда следобед

„Кафенето на Лиза“ се намираше на улица „Скане“ малко далеч от службата, но си го бяха избрали, за да ходят до там пеша. Не само Хьоберг и екипът му, а и мнозина от офицерите в полицейския участък в Хамарби го посещаваха редовно. Менюто небе кой знае колко богато, ала хлябът се печеше на място, цареше приятелска атмосфера и ги обслужваше лично собственичката. Лиза притежаваше дарбата да бъбри и да се обръща към редовните си клиенти по име. По стените беше окачила снимките им. Там присъстваха Хьоберг, Санден и присъединилият се към тях Джамал Хамад.