Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 27

— Бих искал да огледам бюрото му — съобщи Хьоберг. — Междувременно ще помислите ли дали не знаете нещо, което би хвърлило светлина върху разследването?

— Разбира се — съгласи се Молин.

Върна се при бюрото си, седна и се умълча.

Хьоберг прегледа методично съдържанието на чекмеджетата на Ванерберг. Откри само запаси от канцеларски материали. Прелисти няколко папки с имоти за продан, но не намери нищо интересно нито за провеждащото се разследване, нито от личен характер. Накрая най-внимателно прелисти целия календар с ангажименти, като се мъчеше да разчита нахвърляните от мъртвия мъж бележки. Ориентира се, че там бяха отразени само служебните срещи и уговорки за работните часове. На места пишеше „Оглед“ и следваше адрес; понякога имаше само адрес и име. На няколко пъти попадна на отбелязани часове при зъболекар, за подстригване и веднъж за преглед на колата. Най-накрая погледът му попадна на оглед отпреди три месеца. Пишеше: „оглед, «Акербарсвеаган» 13“.

— Какво е това? — обърна се Хьоберг към Молин. — Оглед на 15 август на „Акербарсвеаган“ 13?

Молин го погледна озадачено, завъртя стола и взе папка от полица зад гърба си.

— Да видим тук — промърмори той, докато прелистваше съдържанието. — Ето.

Пристъпи към Хьоберг и остави отворената папка пред него.

— Този имот продадох аз — каза той колебливо. — Защо ли огледът е в календара на Ханс?

Погледът му се премести от продадения имот върху календара.

— Знам — възкликна той с облекчение и посочи по-долния ред. — По-късно същия следобед Ханс щеше да ходи на оглед на лятно бунгало в Нинахам с инспектор и евентуален купувач. Направи си сметка, че ако поеме и този оглед, времето няма да му стигне. Обикновено той ходи на огледите в този район, защото живее наблизо, но тогава аз поех адреса.

— Не е ли странно… — започна Хьоберг, но Молин го прекъсна.

— Точно така стана. Аз продадох къщата на „Акербарсвеаган“ 13, а семейството щеше да се нанесе преди няколко седмици. Сделката е приключена, но миналата седмица купувачът се обади със забележката, че продавачът е взел неща, видени при огледа: микровълнова печка, аплици по стените. Имало изтръгнати контакти, а голяма урна — при показването на обекта била в градината — липсвала. Сега имало само бетонен постамент, който загрозявал гледката. Ханс обеща при възможност да хвърли поглед. Именно там е искал да отиде в понеделник вечерта, но явно е объркал номера. Не е знаел… Клиентът беше мой. Ханс никога не беше виждал имота.

Молин млъкна и доби угрижен вид. После продължи да разсъждава на глас:

— Какво всъщност е станало? Проследил ли го е някой, или вътре е имало човек, взел Ханс за крадец или обирджия? Що за тип постъпва така?

Хьоберг го потупа по рамото, за да го утеши.

— Именно това се опитвам да разбера. Тръгвам си, но пак ще ви потърся, ако възникнат още въпроси.

В десет и половина излезе на улица „Флеминг“ и забърза към входа на метрото, за да не закъснее за уговореното съвещание. Отделни снежинки прехвърчаха на фона на сивото ноемврийско небе. Наум формулира още два въпроса и ги прибави към списъка си: кой е бащата на Ханс Ванерберг и кой е влизал в къщата на Ингрид Олсон по време на болничния й престой?