Читать «Чуждо влияние» онлайн - страница 11

Странните преживявания не са нещо ново за мен. Свикнала съм неочаквано да се озовавам в чужди тела и да се налага бързо да се ориентирам къде, по дяволите, съм се озовала и какво точно правя. Но това е друго. Не съм се плъзнала. Не съм в чуждо тяло. В моето собствено съм. Сякаш… някой друг е превзел тялото ми и ме е накарал да открадна колата на баща ми и да тръгна извън града.

Сякаш някой друг се е плъзнал в мен.

Трета глава

В крайна сметка чакълестото шосе преминава в павирано и над главата ми изниква табела.

Шосе №6.

Май съм на няколко километра южно от града.

За миг зрението ми се замъглява и се налага да разперя ръце, за да запазя равновесие. Може би съм изгубила твърде много кръв при удара. Поемам си няколко дълбоки глътки въздух и — почувствала се малко по-добре — продължавам напред. Босите ми крака, които хич не са във форма да бъхтят километър след километър, са изтръпнали. Направо не ми се мисли в какво състояние ще са утре.

Не спирам да разсъждавам, да се опитвам да разбера кой би могъл да се вмъкне в тялото ми, а също и защо. Откакто се научих да насочвам действията на хората, докато съм в съзнанието им, все се питам какво ли се случва с истинския собственик на тялото. Някъде другаде ли отива? Или просто губи съзнание?

Помня как веднъж се плъзнах в баща ми — беше излязъл да потича. Толкова се изненадах, че съм се озовала в тялото му, че изгубих равновесие и той се препъна и падна. Приземи се на някакво стъкло от бутилка и си сряза коляното. А аз моментално се върнах в своето тяло.

Изтичах до входната врата и го заварих отпред съвсем замаян. Посочи ми коляното и каза, че явно е колабирал, както е тичал. Тъкмо си привършвал обиколката около квартала и в следващия момент се озовал с разкървавено коляно на платното… А сега се питам дали не е имало някакъв кратък миг между тичането и падането, в който съзнанието му е помътняло и той се е почувствал по-особено. Както се бе случило на мен днес в часа по английски.

Възможно ли беше някой да се е вмъкнал в мен, докато съм спяла, и да ме е довел тук? Но как е възможно? Никога не съм срещала друг, който да умее да го прави, а, вярвайте ми, достатъчно съм ровила из интернет. Каква бе вероятността да има и друг като мен? При това да има достъп до нещо, което съм докоснала и върху което съм оставила отпечатък? Защото именно това бе нужно, за да може друг да се вмъкне в мен.

Не. Невъзможно. Явно става нещо друго.

Отпред нещо блясва и ме заслепява. Фарове! Размахвам ръце над главата си с надеждата жълтият ми пуловер да е достатъчно ярък, та шофьорът да реагира навреме.

— Хей — извиквам. — Помощ!

Колата намалява и виждам, че е черешовочервен мустанг, ретро модел. При вида й в главата ми нахлуват болезнени спомени. Возила съм се в този автомобил — във вечерта на първия бал за миналата година, ако трябва да съм точна.