Читать «Чуждо влияние» онлайн
Джил Хатауей
Джил Хатауей
Чуждо влияние
На Дж., С. и Ф. — мъжете на моя живот!
Първа глава
Сънят винаги се развива по един и същи начин.
Седя до шофьорското място, колата лети по междущатската магистрала. Миризмата на бензин щипе ноздрите ми. Устните ми се движат, чувам звука, но думите ми са напълно лишени от смисъл.
И знам какво следва, но съм безсилна да го предотвратя.
Зад волана седи жената с бялата коса и мъртвите очи. Не спира да се смее. Опитвам се да й кажа да спре, че ще ни убие, но думите излизат от устата ми отзад напред, обърнати обратно, и тя се залива от смях. Обръща се към мен и от устата й плъпват червеи и паяци. Това така ме стряска, че за миг почти забравям…
Че ще умрем.
Чува се стържещ звук и двете едновременно се вторачваме през предното стъкло. Шосето завива наляво, но колата продължава да се носи напред, излитаме от шосето, фаровете осветяват редица след редица царевични стебла.
И от нищото пред нас изскача дърво.
Ушите ми забучават от писъците, но не мога да ги затисна с длани, понеже стискам пластмасовото шише с бензина.
Експлозия, светлина, горещина.
И вече ни няма.
Събуждам се с изтръпнали крайници в моята стая.
Устата ми зее отворена, но няма как да разбера дали писъците са останали в съня или са ме последвали в притъмнената стая. После вратата се открехва и Мати, сестра ми, пристъпва безшумно в стаята, така че явно съм я събудила. Баща ми, детски хирург, на когото утре предстои важна операция, явно снощи си е легнал с тапи за уши. Поне него не събудих.
Мати дръпва завивките и аз се отмествам да й направя място.
— Пак същият ли? — прошепва и аз извръщам глава и се втренчвам в тавана. Мати знае, че сънувам смъртта на Зейн, но не знае, че в съня умиращата съм аз. Че бях с него, когато полудялата му майка удари колата и уби и двама им на място. Че бях… в тялото му.
Няма име за това, което съм, което умея да правя. Поне доколкото знам. В нощта, в която Зейн загина, се бях вмъкнала в съзнанието му по същия начин, по който безброй други пъти съм се плъзвала в съзнанието на други хора, щом докосна нещо, върху което са оставили емоционален отпечатък. Но в онази нощ умишлено се опитвах да се вмъкна в мислите му, за да открия изчезналата Мати, затова използвах една от любимите му книги на Фицджералд. Хората често оставят по нещичко от себе си върху неодушевени предмети — бижута, дрехи, мебели, пари. Зависи какво е попаднало между пръстите им в миг на силна емоция.
Като по-малка не умеех такива неща. Всъщност, преди да стана на единайсет, си бях съвсем нормална. Тогава за първи път се плъзнах в чуждо съзнание. Помня случката ясно — канех се да се възползвам от факта, че Били Морган е извън класната стая и да скрия несесера му с емблемата на „Къбс“ зад бюрото на учителката, но в следващия миг се озовах надвесена над писоара в мъжката тоалетна. Преживяването бе крайно травматизиращо. Оттогава всеки път, когато докосна вещ, върху която някой е оставил емоционален отпечатък, неволно се плъзвам в съзнанието му. Понякога успявам да го предотвратя, като дъвча кофеинови таблетки, за да се задържа будна и съсредоточена, но в повечето случаи не мога да го контролирам. Едва през последната година се научих да управлявам силата си. Но въпреки това има моменти, когато съм твърде уморена или разконцентрирана, и тогава не успявам да го спра.
