Читать «Чуждо влияние» онлайн - страница 9

Баща ми май съжали за проявеното любопитство. Обръща се към мен.

— Ами ти, Вий? Добре ли ти мина денят?

Кимам и отхапвам голяма хапка пица. Дявол да ме вземе, ако им разкажа за странното преживяване в часа по английски. Или за това, че се озовах в Скоч. Решила съм да отдам и двете събития на отказването на кафето. Нито баща ми, нито Мати са наясно, че допреди няколко седмици гълтах по двайсет-трийсет таблетки кофеин на ден в отчаян опит да стоя будна, за да не се плъзна в някого.

— Учихме определението на думата „мотив“ — казвам вместо това.

Баща ми накланя глава. Може би предпочита да слуша за цикъла на Мати вместо за литературните термини, които изучаваме.

— Добре, добре — взе парчето пица и отхапа.

— Хей, някой от вас да е виждал учебника ми по астрономия?

И двамата клатят глава.

След това ядем в мълчание.

Дълго след като съм изплакнала и заредила чиниите в миялната, лежа просната върху леглото. Будилникът ми сочи десет часа и три минути. Следобед изрових един прашен стар радиоприемник от кабинета на баща ми и сега въртя копчето и търся честотата на Кей Ар Ен Кей. Но улавям само шум. Завъртам го в другата посока и накрая откривам канала… и чувам познатия глас.

Ролинс.

Говори за това колко абсурдно нещо са баловете — каква лудост е момчетата да харчат доходите си за цели седмици, за да платят шейсет долара за билет и още поне стотачка за костюм и двайсетачка за букетчето. Някои идиоти даже наемат лимузина за случая. Тая реч съм я слушала милион пъти. Ъгълчетата на устните ми неволно се извиват в усмивка. Затварям очи и се оставям познатата мелодия на гласа му, на думите му, да ме обгърне.

— А колежката ми Ана не е съгласна — казва Ролинс.

Очите ми рязко се отварят. Коя е тази Ана?

Ролинс продължава.

— Донякъде я разбирам. Има известна романтика в цялата работа. Понеже уж се предполага да накараш момичето да се почувства като принцеса и прочее простотии. Работата е там, че ако действително харесваш някого, не би трябвало да харчиш една торба пари, за да го докажеш. Защо просто не си вземете два филма на ужасите и не си направите малко пуканки?

Ухилвам се широко. Точно това правим всеки петък вечер: гледаме филми на ужасите и ядем боклуци. Кръстили сме си го „петъка на ужасите“. Неволно се замислям дали в думите му няма някакъв скрит смисъл. Дали не се опитва да ми каже нещо, да ми намекне, че все още изпитва чувства към мен? Или сценарият е напълно хипотетичен? Празни приказки, колкото да запълва ефирно време?

Дръпвам възглавницата и я притискам към гърдите си.

— Както и да е, сигурен съм, че ви писна да дрънкам на тая тема. Затова вместо да продължавам, ще ви пусна една песен, която за мен лично е олицетворение на романтиката. Така. Everlong на „Фу Файтърс“. За вас, мили непослушни дечица, които още не спите, въпреки че утре сте на училище. Ето така трябва да звучи едно истинско рок парче.

И докато старото радио вибрира от началните акорди, аз затварям очи. За мен ли е тази песен? Песен за това как чакаш и мечтаеш, и копнееш по някого от толкова отдавна? Възможно ли бе Ролинс все още да изпитва чувствата, за които ми бе признал през онази октомврийска вечер? Или е срещнал друг, някой, който е готов да го обича на свой ред?