Читать «Забравените» онлайн - страница 215

Стрелна с поглед Мечо и прибра пистолета в кобура си. Това, което се готвеше да направи, противоречеше на всички правила, които бе спазвал през целия си съзнателен живот.

— Как мислеше да го измъкнеш от тук? — попита той.

— Защо ти е да знаеш? — обърна се да го погледне едрият мъж.

— От любопитство.

— Имам един приятел, който е капитан на търговски кораб. Той ще ни прибере у дома, без да задава въпроси.

— Къде и кога?

— Тази нощ. От пристанището на Панама Сити.

Лампърт престана да скимти и напрегна слух.

— Не можеш… — изфъфли през разбитата си уста той и закова поглед в лицето на Пулър. — Не можеш да го оставиш да ме отведе в… България.

— Защо да не мога? — изгледа го Пулър. — Вече си бил там и си прекарал добре, нали? Получил си всичко, което искаш. Поправка: когото искаш…

— Не можеш!

— Сигурен ли си за този наш приятел, Мечо? — извърна се към едрия мъж Пулър.

— Абсолютно.

— Какво ще му се случи в България?

— И ние имаме правосъдие, което действа като вашето тук.

— А имате ли смъртно наказание?

— Имаме по-лошо.

— По-лошо ли? Какво?

— Ще му се наложи да живее на едно място в България, където никой не иска дори да припари. Ще прекара остатъка от живота си там. Ще работи всеки ден и всяка минута, година след година, докато падне мъртъв. Ние, българите, сме безпощадни към хората, които са ни наранили.

Лампърт направи опит да се надигне до седнало положение.

— За бога, Пулър! — извика той и изплю кървава храчка. — Не можеш да допуснеш това! Ти си ченге, имаш своите задължения! Не можеш да ме предадеш в ръцете на един чужденец! Това означава отвличане на американски гражданин! Аз съм добросъвестен данъкоплатец. Аз плащам шибаната ти заплата, Пулър! Ти работиш за мен!

Пулър не обърна внимание на тази тирада и отново се извърна към Мечо.

— Искаш да кажеш, че твоят приятел ще го направи безплатно, така ли? Защо?

— Не съвсем безплатно. Обещах му нещо, но все още нямам представа откъде ще го взема. Дори не съм сигурен за какво става въпрос.

След тези думи Мечо накратко описа молбата на приятеля си.

— Всичко е наред — усмихна се Пулър и стрелна с поглед Лампърт. — Знам за какво говориш.

Мечо беше изненадан, но в очите му проблесна надежда.

— Можеш да ми го намериш?

— Мога — кимна Пулър.

96

Панама Сити, Флорида, е любимото място за пролетната ваканция на поколения студенти.

А пристанището на Панама Сити е с лесен достъп до Мексиканския залив посредством петнайсеткилометров канал.

Тук презокеанските лайнери разтоварват своите туристи.

Тук акостират и търговските кораби, които докарват чуждестранни стоки в Америка и изнасят американската продукция по света.

Едно оживено място, включително и нощем.

Изправен на кея с кашон в ръце, Пулър наблюдаваше пристанищните кранове, които пъргаво товареха контейнери на металната палуба на голям търговски кораб с някакво непонятно, изписано на кирилица име.

В един момент на борда се появиха трима души, които носеха голям дървен сандък. Двама отпред, един отзад.

Този отзад беше Мечо. Чист и спретнат след битката в имението на Лампърт, с превързани рани, които почти не си личаха под дрехите.