Читать «Забравените» онлайн - страница 213

Едва сега разбра как се бяха появили стрелците в имението му. Под вода.

Използването на лодката ставаше проблематично. Ами ако тръгнеха да го преследват? Морето все още беше бурно. Подводницата лесно можеше да преобърне лодката. И той щеше да се удави.

Спря на място, продължавайки да притиска ръка в ребрата си. Трябваше да бе тренирал повече. Но проблемът беше там, че основната му тренировка беше сексът. Огледа се. Отчаяно се нуждаеше от друг път за бягство.

Но какъв, след като нямаше да е с лодката?

Пътят от и към имението отпадаше. От там вече долиташе приглушен вой на сирени.

Закрачи успоредно на брега, мислейки напрегнато.

Трябваше да има и друг начин.

Може би все пак щеше да се наложи да рискува с лодката. Тя би трябвало да е по-маневрена от подводницата, нали?

Не знаеше дали е така, но просто не можеше да се сети за алтернатива.

После, буквално пред очите му, подводницата започна да се потапя. Смаляващата се кула бързо се насочи към открито море.

Може би и те бяха чули сирените. Или бяха разбрали, че нещата се развиват зле, и просто се оттегляха.

Но причините нямаха значение. Важен беше шансът.

Изработен от солидна стомана, корпусът на „Лейди Лъки“ нямаше проблеми с бурното море. Лампърт вече беше прекосявал Атлантическия океан с яхтата си. В международни води щеше да се чувства много по-спокоен. Ландри и останалите със сигурност щяха да дадат показания в полицията, но за това се изискваше време. Както и за издаването на съдебни заповеди за обиск и прочие. Когато полицията се сдобиеше с всичко това, той щеше да бъде далече.

После чу стъпки и се обърна. Видя кой се приближава към пристана и хукна с всички сили към скъпоценната лодка, която щеше да го изведе в открито море.

Лицето му беше разкривено от ужас, сякаш беше видял Сатаната.

В известен смисъл беше така.

Пулър изравни крачка с Мечо, който дори не го погледна, концентрирал цялото си внимание върху Лампърт пред тях.

Двамата тичаха с тренираната лекота на професионални бойци. Тоест не като за рекорд, а с плавни движения, осигуряващи максимален резултат при минимални усилия. Често им се беше налагало да тичат по време на бой. Движещите се мишени имаха по-големи шансове за оцеляване в сравнение с неподвижните.

Продължаваха напред рамо до рамо. Разстоянието до целта се скъсяваше. В последния момент Пулър се откъсна напред и скочи върху беглеца.

Внезапно останал без дъх, Лампърт се строполи под тежестта на тялото му. Мечо се наведе, сграбчи го с две ръце и го вдигна от пясъка.

Пулър бавно се изправи.

Мечо и Лампърт се втренчиха един в друг. Чертите на българина бяха като изсечени от камък, а Лампърт го гледаше с някаква смесица от страх и любопитство.

— Защо ме преследваш с такава ярост, по дяволите? — изкрещя накрая той.

Мечо го хвърли обратно на пясъка, извади снимката от джоба си и я пъхна под носа му.

— Помниш ли я? — попита с продран от напрежение глас той.

Пулър стоеше и чакаше. Не знаеше как би постъпил, в случай че Мечо решеше да ликвидира търговеца на роби. Лампърт беше негов пленник и потенциален свидетел срещу един от най-големите престъпници на света. Но самият Мечо беше ранен, той също. Не се знаеше кой ще надделее при евентуална схватка помежду им. Пулър си даваше сметка докъде се простират възможностите му и изобщо не беше убеден, че ще успее да победи този гигант.