Читать «Балада» онлайн - страница 89

Стоях там няколко секунди; в един миг есенният вятър задуха през големите прозорци от другата страна на стаята и разпиля листовете по чиновете, а аз си седях и мислех за нещата, които да й кажа — всички забавни и умни неща, които можех да кажа. Накрая просто изтърсих:

— Значи наистина имаш часове тук.

Ди ме възнагради с лек смях, макар това да беше вероятно най-куцата ми реплика на всички времена, и се приведе над чина си, за да ми прошепне:

— Съжалявам, че бях такава ревла вчера.

От другата ми страна Пол хвана ръката ми, за да може да пише върху нея. Усещах как внимателно дращи по кожата ми, докато се опитвах да измъдря нещо смислено, което да кажа на Ди. Тя ме гледаше с големите си очи и беше красива, както обикновено, но ми липсваше онази раздираща ме отвътре необходимост да бъда забавен, която изпитвах обикновено, когато бях край нея.

Помислих си: Може би все пак ще успея да я преодолея. Може би не трябва да има болка.

— Преди да започнем, искам всички да ми предадете есетата си — провикна се мисис Линет и ме спаси от изтърсването на втората най-тъпа реплика в живота ми. Тя изглеждаше още по-дребна и крехка, гледана от редицата на издънките-създаващи-проблеми-и-неинтересуващи се от нищо. — Освен това ще събера и темите за мистър Съливан. Разбрах, че имате краен срок. — Нямаше следа от Съливан на подиума пред нас; обикновено вече би седял на бюрото с чаша кафе.

До мен Ди отвори тетрадката си, за да извади своето есе, и докато го правеше, мярнах лист хартия под него. Някакъв тест. С голямо „42“, изписано с червен маркер, заградено в кръг. И едно F до него, в случай че не е схванала идеята, че резултат от 42 точки на теста означава пълен провал.

Красивата, изоставила предната редица Ди, изкарваща винаги само отлични оценки, ме погледна, сякаш разбра инстинктивно, че съм видял теста и че знам какво означава това 42 за нея. Очите й бяха разширени и уплашени и за секунда като че ли умоляващи, а аз просто стоях там и я зяпах, без да се опитвам да прикрия шока си. Ди постави ръка върху теста си много внимателно, за да попречи на вятъра да отвее листа. Пръстите й закриха оценката.

Но това не промени факта, че тя съществуваше. Беше толкова… погрешно.

— Задната редица! Подайте есетата си напред, ако обичате — каза Линет с нелюбезния си глас; човек направо можеше да усети заострените му ръбове.

Сякаш ни зашлевиха шамар. Ди подаде есето си към предната редица, а аз и Пол направихме същото с еднаквите си проекти на „Балада“-та. Подпрях се на лакти на чина си, а Пол се примъкна леко до мен и започна да пише по кожата ми. Успя да намери достатъчно свободно място, за да напише думите жените ме убиват на лявата ми ръка. Повдигнах въпросително вежди, а той сви рамене и ми метна поглед, който казваше какво, не е ли така?

42. По дяволите. Не мисля, че Ди някога беше получавала по-ниска оценка от B плюс — всъщност това й се случи само веднъж и тя ми се обади специално, за да ми се оплаче. Ди е програмирана за техническо съвършенство във всяко отношение от самото си раждане; оценка като тази сигурно беше предизвикала късо съединение и тотална неизправност в цялата й система.