Читать «Балада» онлайн - страница 91

— Мисля, че се идентифицирам най-много с Хорацио, защото…

— Може би Хамлет е знаел, че Офелия няма да го разбере — прекъсна я Ди и Джорджия завъртя очи възмутено. — Офелия щеше да каже на Хамлет, че се държи като глупак, тъй като тя не е наясно с целия контекст на ситуацията.

— Ти предполагаш, че Офелия не знае нищо за това, през което преминава Хамлет — казах аз. — Но Офелия е била там първия път, не помниш ли? Тя знае много добре какви подмолни изроди са Гертруда и Клавдий. Не за първи път се мотае из датските дворци, Ди.

— Ехо, за какво говорите? — попита Джорджия. — Офелия не знае нищо за Гертруда и Клавдий. Хамлет знае, че Клавдий е убил баща му, защото самият дух му го е казал, а и духът говори само с него. Така че Офелия няма откъде да знае.

Не й обърнах внимание и продължих да говоря на Ди:

— Офелия не е наясно, защото Хамлет не й вярва достатъчно, за да й се довери. Очевидно той смята, че може да прави всичко сам, което не беше вярно първия път и определено няма да е вярно и този път. Трябва да позволи на Офелия да му помогне.

Очите на Ди бяха прекалено искрящи; мигна и се избистриха.

— Офелия не е най-големият разбирач на характери. Тя просто е трябвало да стои настрани от Хамлет, както й казва и Полоний. Хората само страдат, когато са близо до Хамлет. Всички умират по негова вина. Имал е право да отблъсне Офелия.

Джорджия започна да говори, но аз се приведох над чина си към Ди и казах със стиснати зъби:

— Но Офелия е била влюбена в Хамлет.

Ди ме погледна, после сведе поглед, после пак вдигна очи към мен, шокирана, че го казах, и тогава Пол спаси ситуацията, като се намеси:

— Разбрах го! Цялата тази метафора с противопоставянето на половете направо ме разби. Съливан сигурно е Полоний. Той има онова типично бащинско отношение спрямо Офелия.

— Благодаря, капитан Очевидност — казах му аз, облягайки се обратно на стола си.

Джорджия посочи към дъската.

— Някой иска ли да поговорим по втория въпрос?

Никой не искаше да говори по втория въпрос.

Скръстих ръце на гърдите си. Чувствах се прекрасно, някак отстранен от случващото се; струваше ми се, че за първи път виждам обективно нещата в присъствието на Ди. Бях я преодолял. Може би наистина я бях преодолял.

— Просто не мисля, че Хамлет би трябвало да отговаря на обажданията на Офелия, ако само ще я лъже — казах аз. — Офелия постепенно щеше да се пребори с мъката си, да забрави, че Хамлет е разкъсал сърцето й, и щяха да си останат просто приятели, но дори просто приятелите не се лъжат един друг.

Джорджия направи кисела гримаса и се опита да каже нещо, но Пол постави пръста си на устните й и погледна Ди.

Гласът на Ди беше спокоен и нямаше нищо общо с типичния й училищен глас. Нали знаете как всички имат два гласа — един, който използват на обществени места, пред другите, и друг, който е само за теб, гласът за времето, когато сте само двамата и никой не ви чува. Тя използва точно него, гласа от изминалото лято, тогава, когато наистина вярвах, че ни предстоят още много лета и нищо няма да се промени.