Читать «Балада» онлайн - страница 87

Погледнах я и усетих, че раздразнението пролича в гласа ми, но не направих опит да го прикрия.

— Защо? Ще ме убиеш ли, ако не го направя?

Елинор присви бледите си устни.

— О, значи ти си отказала да помогнеш онази нощ? Казах ти и по-рано, че тук правим неща, в които не е необходимо да се забъркваш.

Консортът ме погледна. Лицето му казваше „изправи се“ по един категоричен, безмълвен начин. Все още ми беше трудно да разчитам мислите му, но можех да усетя, че наскоро беше видял нечия смърт и нямаше желание да бъде свидетел на още една.

Станах.

— Не съм се забърквала. — Поне не мислех, че бях. Предполагам, че може би не бях осъзнала, че е станало нещо такова. Погледнах към Джеймс и Елинор също го направи. На автобусната спирка една жена се приближаваше с широко отворени за прегръдка ръце, макар да бе още на метри от него. Лицето на Джеймс грееше от искрено щастие. Не мисля, че някога го бях виждала щастлив досега.

Елинор започна да се смее и смехът й беше толкова силен, че дори хората, намиращи се на няколкостотин метра разстояние, потръпнаха и се огледаха наоколо, правейки коментари за предстоящата буря, която се очакваше да връхлети. Елинор потърка очите си — все едно можеше да се разплаче — и поклати глава; усмивката й беше изпълнена с недоверие.

— О, малка леанан шии, това ли е твоят избраник?

Не ми хареса смехът й, нито начинът, по който гледаше към него.

— Колко странен и същевременно подходящ избор си направила. Едва не го убих преди няколко месеца, но дийна шии го върнаха обратно към живота заради малката Повелителка на детелините. А сега ти ще го довършиш. Цикълът се затваря, нали?

Не казах нищо. Само скръстих ръце на гърдите си, стоях там и гледах как Джеймс се усмихва гордо, докато майка му прегръща Кръглоликия, сякаш той самият беше измислил и прегръдката, и майка си.

— О. — Ръката на Елинор полетя отново към устата й. Наведе се към своя спътник, без да може да скрие задоволството, което я изпълваше. — О. Виждаш ли това, скъпи? — Консортът издаде лек звук в знак на съгласие. Кралицата се обърна отново към мен: — Значи затова потръпваш от желание, малка курво? Защото не си взела нищо от него?

Лъжеше мръсницата. Не треперех. Добре си бях. Не беше минало чак толкова време от Стивън.

— Това не е твоя работа.

— Всичко е моя работа. Дълбоко съм загрижена за всичките си поданици и не ми е приятно да мисля, че желаеш нещо, което не можеш да имаш.

— Нима? — запитах с насмешка аз.

— Трябва само да ме помолиш — каза Елинор. Обърна се по посока на Джеймс и се усмихна разсеяно, сякаш си спомняше нещо. — Какво не е наред? Той не иска да направи сделка с теб? Мога да го накарам да бъде по-отстъпчив. Много лесно го пречупих първия път.

Видях спомена за него в главата й, как лежеше наранен и стенещ — беше толкова ясен и знаех, че тя говори напълно сериозно. Гласът ми стана леден.