Читать «Балада» онлайн - страница 88

— Не искам да го караш да сключва сделка с мен. Моите сделки са си моя работа. Ти си имаш своите дела, аз — моите. Аз не се меся в твоите и ти не се меси в моите.

Бях отишла прекалено далече, но образът на прекършеното му тяло беше пробудил нещо, таено досега дълбоко вътре в мен. Извърнах глава в очакване на нейния гняв.

Но тя само постави ръката си на рамото ми и поклати глава, цъкайки лекичко с език.

— Пази си силите. Ако искаш да издържиш до Деня на мъртвите, без да направиш сделка с него, ще ти е нужна всяка частица от тях.

Вдигнах очи към лицето й и видях, че се усмихваше. Усмихваше се по ужасяващ начин, който ми казваше, че тя знае точно какво изпитвам към Джеймс и го намира за интересно. Елинор — като всички дворцови феи — обичаше да си играе с интересни неща и после да ги унищожава, особено такива, които вече веднъж беше съсипвала.

Отблъснах пръстите й от рамото си, но когато се обърнах да я погледна отново, тя беше изчезнала.

Създай текстово съобщение

218/200

До: Джеймс

Добре ли си? Нищо не е наред, трябваше да ти кажа всичко. Но сега не мога. Ами ако ми кажеш да спра? Ако ме попиташ дали съм получила съобщението ти? Дали знам какво искам? Мразя да лъжа.

От: Ди

Изпращане на съобщението: да/не

Съобщението ви не е изпратено.

Запазване на съобщението: да/не

Съобщението ви ще се пази 30 дни.

Джеймс

В повечето класове в добрия стар „Торнкинг-Аш“ има по около осемнайсет ученици. Учителят обикновено се настанява пред нас, а с течение на времето ние си създадохме определен ред на заемане на местата в класната стая в зависимост от характера и индивидуалността си. Предната редица: жадните за знание и свръхамбициозните като мен. Втората редица: приятелите на жадните за знание и на свръхамбициозните. И тези, които искат да им бъдат приятели. Трета редица: онези, които не са нито любознателни, нито съвсем големи издънки (тези заемаха последния ред). Хората от третия ред не ме интересуваха. Нито някой друг, като се замисля. Бяха прекалено добри, за да са лоши, и прекалено лоши, за да са добри. И последният ред: както споменах преди, издънките, създаващите проблеми и такива, на които не им пукаше за нищо.

Странно, можех да принадлежа и на първия, и на последния ред. Преди не мислех, че това е възможно.

Както и да е, тази сутрин обичайната ни уютна атмосфера в стаята бе разбита на пух и прах, защото класът на Съливан беше смесен с театралния клас на мисис Линет по някакви неизвестни и със сигурност скверни причини, които щяха да се изяснят по-нататък през часа.

Така че бяхме отведени в една от по-големите и светли стаи надолу по коридора, която можеше да побере всички ни, и внезапно се оказа, че отново трябва да се борим, за да възстановим йерархията на заемането на местата. Ето как с Пол се озовахме на последния ред, място, към което вероятно принадлежах по право, а Пол — като следствие от приятелското мотаене с мен. Не очаквах обаче да се окажа седнал до Ди, която принадлежеше на задната редица толкова, колкото аз на самия „Торнкинг-Аш“ по принцип. Двамата не посещавахме едни и същи часове и ми беше нужно малко време, за да се усетя, че е тук, защото е в класа по история на театъра и драматургия на мисис Линет.