Читать «Балада» онлайн - страница 86

Не знаех дали има предвид да опитаме да бъдем отново приятели, или пак да се целунем, или да дишаме, но точно сега всяко едно от тях ми се струваше болезнено свързано с усилията ми да се опитам да й повярвам. Погалих косата й, притеглих я към себе си, знаейки с абсолютна сигурност, че тя ще ме нарани отново и че не бях толкова силен, за да я отблъсна, преди да ми го причини.

Ноала

Кое е туй, що гърлото ми свива? Нектарен вкус и остро жило, внимание сърдечно, което ми разкрива ръцете ти красиви и всички дреболии, невидими за чуждото око.

От „Златният език“: „Поемите на Стивън Касапина“

Като се замисля за този следобед, се сещам за всички начини, по които можех да попреча на Елинор да забележи какво изпитвам към Джеймс. Представям си как я възпирам да ме забележи въобще. А ако не можех да й избягам напълно, все пак трябваше да има начин да прикрия нашата близост.

Джеймс чакаше на автобусната спирка с Кръглоликия. Тъпата Ди се беше върнала обратно в училището. Очевидно усилието да накара Джеймс да се чувства като лайно я беше изтощило и имаше нужда от почивка, за да възстанови красотата си. Кръглоликият знаеше някакви магически трикове — явно и той имаше своите скрити таланти — и правеше фокуси с кламери с ръце. За мен беше лесно да забележа трика, с който го постигаше, но трябваше да призная, че му се получаваше добре. Правеше го е небрежен, разсеяно ненатрапчив маниер, сякаш казваше но, разбира се, магията съществува.

Джеймс му се усмихваше иронично — вече смятах, че това изражение е неделима част от него. Усмихваше се, защото знаеше, че магията наистина съществува и че това, което Кръглоликият му показваше, не беше магия, но продължаваше да се прави на глупак и му харесваше това противоречие.

Бях на няколкостотин метра от тях, лежах в тревата, достатъчно далече, за да не може Джеймс да ме усети, но и достатъчно близо, за да мога да ги чувам. Джеймс грееше, както обикновено, с ярка златиста светлина и за пръв път от няколко месеца осъзнах, че бях гладна.

За първи път си дадох сметка, че да не сключа сделка е човешко същество преди Хелоуин, може да бъде болезнено за мен.

В този момент осъзнах и нещо друго — че нямам желание да взема нито една от годините живот на Джеймс в замяна на услугите си дори ако той се съгласеше.

Зави ми се свят. Вече не бях сигурна коя съм.

— Автобуса ли чакаш?

Не познах кадифените мъхестозелени обувки, спрели пред мен, но познах гласа на Елинор. Вдигнах поглед нагоре и видях безименния консорт на Кралицата на феите, стоящ до нея. Мъжът се приведе напред и ми протегна ръка, сякаш искаше да ми помогне да стана, но Елинор го плесна леко през пръстите и той ги отдръпна.

— Не, не е добра идея, любов моя. Тя е гладна, а ти си истински деликатес, нали знаеш. — Погледна надолу към мен и ми протегна своята ръка. На всичките си пръсти имаше пръстени и някои от тях бяха свързани един с друг от дълга златна верижка, а халките висяха по дланите й. Елинор се намръщи леко към мен с изражение на нежно и същевременно жестоко съжаление. — Няма ли да се изправиш пред своята кралица, скъпа? Или си прекалено слаба?