Читать «Балада» онлайн - страница 81
Маги Стийвотър
Джеймс се запита наум:
Притиснах по-силно китката му до себе си, за да бъде възможно най-пълен допирът на желязото до кожата ми.
— Така, ако някой се опита да призове фея, това няма да съм аз.
Джеймс все още не казваше нищо, само се попрегърби малко към мен, за да се наместим по-удобно.
— Не ме убивай — прошепна той. — Май ще заспя отново.
И го направи. Ръбовете на желязната му гривна изгаряха кожата ми. Цялата горях. Дори не знаех, че съм способна на това.
Създай текстово съобщение
257/200
До:
Джеймс
Люк беше тук. Първо не повярвах, че е той, защото изглеждаше много странно. Беше прекалено жив, прекалено ярък и буден. Беше невероятно да съм отново с него. Целуна ме и ми каза, че му липсвам, но не мисля, че беше вярно. Мисля, че сега ме желае, че ме иска, но не е същото като преди.
От: Ди
Изпращане на съобщението: да/не
Съобщението ви не е изпратено.
Запазване на съобщението: да/не
Съобщението ви ще се пази 30 дни.
Джеймс
— Джеймс?
Лицето ми беше забито във възглавницата. Без да помръдна, притиснах телефона до ухото си.
— Ммм. Да. Какво.
— Джеймс, ти ли си?
Превъртях се в леглото, облегнах се по гръб и се загледах в лъчите слаба утринна светлина, които играеха по тавана. Наместих по-добре телефона до ухото си, за да не затворя, без да искам.
— Мамо, защо всеки път, когато ми се обаждаш по мобилния телефон, ме питаш дали съм аз? Да не би да си набирала хиляди пъти погрешно чужд номер и не си ми казвала за това? Може би си попадала на други момчета, които са приличали на мен, но после си разбирала, че бъркаш?
— Гласът ти звучи съвсем различно по телефона — каза майка ми. — Някак дрезгаво. Да не би да имаш махмурлук?
Въздъхнах тежко. Погледнах към леглото на Пол — той все още спеше като пън. По възглавницата му беше потекла малко лига, ръцете му висяха отпуснати отстрани и изобщо изглеждаше така, все едно е бил хвърлен върху леглото от самолет. Изпитах силна завист.
— Мамо. Знаеш, че е събота, нали? И още няма десет часа? Няма дори девет.
— Съжалявам, че ти звъня толкова рано.
— Не, не съжаляваш.
— Прав си, не съжалявам. Идвам да те видя и исках да те събудя, за да ме посрещнеш на автобусната спирка.
Изправих се в леглото и веднага подскочих като опарен.
— Мамка му! — Ноала седеше сгушена в края на леглото ми с присвити до брадичката си колене, увила ръце около тях. Дори не бях усетил, че е тук. Изглеждаше опасна, замислена и дяволски секси.
— Не знаех, че използваш такъв език — възмути се майка ми.
Обърнах се безмълвно към Ноала —
— Не използвам, мамо. Казах го само за да те подразня.
— Да не би да имаш по-важни планове от това да видиш скъпата си майка, на която й е ужасно мъчно за теб?
— Не, просто нещо ми влезе в окото. Много съм щастлив, че ще се видим. Винаги се радвам на срещите ни. Направо съм на върха на екстаза от новината, че ще дойдеш. Сякаш небесата над мен се разтварят и когато вдигна нагоре ръка, откривам, че от облаците не вали дъжд, а ягодов конфитюр.
