Читать «Балада» онлайн - страница 80

Свита в извивките на тялото му, затворих очи, но когато го направих, видях тялото на мъртвата банши. След това видях червенокожия бокан да се кикоти от гората към жената. А после как се хили сред листата, вперил мъртвешкия си поглед в небето. Желязната пръчка стърчеше от врата му.

Зад мен, потънал в съня си, Джеймс сънуваше кошмар. Вървеше през гората, сухите листа проскърцваха под краката му. Носеше тениска с къси ръкави и с надпис „Красота и разум“, която разкриваше почти напълно покритите му с ноти ръце. Беше целият настръхнал от студ. Гората беше празна, но той се оглеждаше, все едно търси някого. Навсякъде около него миришеше на запалена мащерка и изгорели листа, на призоваващи заклинания и кладите на Хелоуин.

— Ох — каза той в съня си, по-скоро кратък звук, отколкото дума. Коленичи на земята и скри лице в изписаните си ръце, сякаш хлипаше. Беше като тъмно петно сред мъртвите листа. Тялото ми лежеше до него. Над рамото му виждах как една желязна пръчка замахва към лицето ми и очите ми се взират в безкрайността.

Истинският Джеймс потръпна — тежка, разтърсваща цялото тяло тръпка — и аз си помислих: О, той може да предусеща нещата. Ами ако това, което вижда, е бъдещето ни?

Обърнах се, загледах се в спящото му лице, едва видимо сред бледата светлина, и го зачаках да спре да сънува. Беше толкова близо до мен, че усещах топлия му дъх върху устните си. От това разстояние можех да видя грозната черта на белега над ухото му — личеше си колко голяма е била раната, преди да я зашият и да зарасне. Бях изумена, че мозъкът му направо не е изтекъл навън. Намръщих се. Знаех, че сънят му е нужен, защото не беше спал миналата нощ, но вече исках да се събуди.

Бутнах го по рамото.

Джеймс не се стресна, нито се размърда. Просто отвори очи и погледна право в мен.

Проговори съвсем тихо; исках да му обясня, че имам нужда да чуя гласа му, но не знаех как.

— Не си мъртва. — Мислите му бяха все още мъгливи, лениви и упоени от съня.

Поклатих глава, чаршафите шумоляха в ухото ми.

— Засега.

Устните на Джеймс помръднаха, но оттам излезе повече дъх, отколкото глас.

— Какво искаш?

Нещо се беше променило, помислих си аз. Преди, когато задаваше този въпрос, имаше предвид „от мен“. Не и тази нощ.

Издърпах ръката му изпод възглавницата и щом пръстите ми се обвиха около неговата китка, кожата му веднага се стегна от студа. Той ми позволи да повдигна ръката му и да я отпусна на рамото ми, така че желязната гривна се допря до моята кожа. Почувствах леко изтръпване при контакта с желязото, но то не ме уби, както би станало с другите феи. А щеше да ме направи неуязвима за други призоваващи заклинания.