Читать «Балада» онлайн - страница 125

Джеймс направи гримаса.

— Да, и аз това си помислих. Тя ми каза, че ако произнеса името ти седем пъти, докато изгаряш, ще запазя спомените ти.

— Моето истинско име? — Но това, което си мислех, беше — моите спомени?

Той кимна.

— Знаеш ли въобще какво означава това?

— Имам смътна представа, че да кажеш името си на глас, е доста лоша идея, нали? Така хората могат да те контролират, да се възползват от теб и да те карат да правиш ужасни неща — като перверзен секс, да гледаш филми със Стивън Сегал и други неща, които иначе никога не би направила.

— Ето защо никога не бих го казала на никого — допълних аз.

Джеймс се загледа в ръката си, спуснатите му клепачи прикриваха очите му.

— Да, знам.

— С изключение на теб. — Надигнах се така, че очите ми да са на едно ниво с неговите. — Но трябва да ми обещаеш нещо.

Очите на Джеймс бяха широко отворени, но не знаех дали от изненада или от притеснение. Не бях виждала досега нито едно от тези изражения.

— Да ти обещая какво?

— Обещай ми никога да не ме караш… да правя тези неща.

— Ноала — каза Джеймс тържествено. — Никога няма да те карам да гледаш филми със Стивън Сегал.

Той не знаеше. Нямаше и представа колко важно е това. Никой не казва на хората истинското си име. Никой.

— Обещай ми… обещай ми, че… — Не можех да се сетя какво да поискам да ми обещае. Сякаш човешкото обещание означаваше нещо. Те можеха да лъжат безнаказано.

Джеймс се наведе и за миг си помислих, че ще ме целуне. Вместо това просто обви ръце около мен и полегна, допирайки лицето си до моето. Можех да усетя ударите на сърцето му, спокойни, непоколебими и топли, наполовина по-бавни от моите; за разлика от това дишането му беше нервно и учестено. Една целувка никога не би могла да изрази това, което изпитваше, толкова ясно.

— Ноала. — Гласът му беше тих и някак странно пресипнал. — Не се страхувай от мен. Не е нужно да ми казваш нищо. Но аз… ще го направя за теб, ако го искаш. Знам, че сигурно има някаква уловка, но съм готов да опитам.

Затворих очи. Беше прекалено много. Възможността да запазя спомените си, казаното от феите по време на танца, рискът от това да му разкрия името си, думите му, които пареха ухото ми… Не бях мислила, че ще стигна толкова далече.

Присвих очите си с такава сила, че зад клепачите ми просветнаха сивкави искри.

— Amhran-Liath-na-Meine.

Почувствах истинска лекота, след като го казах. Наистина го казах на глас. Наистина го направих.

Джеймс ме стисна по-здраво, сякаш така щеше да ме спре да не треперя. Прошепна ми:

— Слава Богу. Помислих си, че ще кажеш Изи Леопард, и тогава щях да се разсмея, а ти щеше да ме убиеш.

— Голям кретен си — казах аз, но изпитах облекчение. Бях абсолютно ужасена от това, което бях направила, но и облекчена.

Джеймс ме пусна. Побързах да се уверя, че съм се овладяла напълно и не би могъл да забележи вълнението по лицето ми. Той се облегна назад и размърда краката си.

— Задникът ми изтръпна. Смяташ ли, че ще бъде зле, ако не успея да го произнеса правилно? Все пак не е лесно име като Джейн Доу например?

— Това е сериозно! — прозвучах по-рязко, отколкото възнамерявах. Не трябваше да викам. Знаех, че пуска шеги дори когато е сериозен, но ми беше трудно да помня такива неща, особено като нямах достъп до мислите му, за да си ги припомням по-лесно.