Читать «Балада» онлайн - страница 118
Маги Стийвотър
Беше като сън наяве. Тъпаните биеха, обещавайки безкраен танц и вечен живот, и аз затворих очи и се оставих на фантазията си…
Пръстите на Джеймс, притиснати до голата кожа на кръста ми, докато се носим в ритъма на музиката, ме възпламеняват. Той ухае на кожа и сапун, челата ни са допрени едно до друго, устните му притискат моите, бедрата ни са неразделни, телата ни се движат като съвършен хармоничен инструмент, извиващ се шеметно във всички посоки, нагоре, надолу, нагоре, надолу… Музиката ни понася и тласка безспирно напред —
Не знаех дали светът се върти или аз.
Желаех го. Толкова силно исках да бъде тук, да танцува с мен, че почти можех да чуя гласа му.
На хълма се стъмваше; нощта надвиваше светлината от кръговете на феите. Музиката заглъхваше. Чувах само тъпана, който продължаваше да бие с ритъма на сърцето ми.
Можех да видя звездите над мен и усещах аромата му, гайдата му, дъха му, кожата му.
Мислех си само, че ако беше дошъл по-рано, можехме да потанцуваме заедно.
Създай текстово съобщение
248/200
До: Джеймс
Все още не мога да повярвам, че убих някого. Аз съм убийца. Знаеш ли какво направи Люк? Сви рамене. Лъгала съм се през цялото време. Истинският Люк изчезна, опитвах се да обичам призрак. Той знаеше какво ще ми се случи и не го спря.
От: Ди
Изпращане на съобщението: да/не
Съобщението ви не е изпратено.
Запазване на съобщението: да/не
Съобщението ви ще се пази 30 дни.
Създай текстово съобщение
73/200
До: Джеймс
О, Господи, през цялото време е бил някой друг, не Люк. Какво да правя?
От: Ди
Изпращане на съобщението: да/не
Съобщението ви не е изпратено.
Запазване на съобщението: да/не
Съобщението ви ще се пази 30 дни.
Създай текстово съобщение
236/200
До: Джеймс
Човекът, на когото можех да се доверя, е бил тук, точно до мен. Пишех му есемеси, но не ги пращах. Като този, който също няма да изпратя. Вече е много късно и не искам да пострадаш. Чувам ги, те идват. Обичам те.
От: Ди
Изпращане на съобщението: да/не
Съобщението ви не е изпратено.
Запазване на съобщението: да/не
Съобщението ви ще се пази 30 дни.
Джеймс
Беше толкова рано, че дневната светлина изглеждаше ужасно крехка; струваше ми се, че ако си поемех по-дълбоко въздух, светлината на хоризонта щеше да се взриви и да се разсее в тъмнината. В този смразяващо студен сумрак намерих Ноала в подножието на хълма, зад училището. Кафявият ми суичър изобщо не ме пазеше от студа и само няколко минути след като приседнах до нея на земята, вече зъзнех.
