Читать «Балада» онлайн - страница 116

Някаква ръка хвана моята и ме издърпа встрани от музикантите. Обърнах се, като се препъвах, и видях един от дийна шии. Лицето и косата му бяха искрящо светли като вътрешната страна на свежо листо. Опитах се да се отскубна от хватката му, а стомахът ми се беше свил от притеснение.

— Почакай — каза той. Момиче от народа на дийна шии се появи до него; беше облечена с дълга бална рокля, разкъсана в долната си част — отдолу се показваха работни дочени панталони, покрити с множество верижки. Момчето, което държеше ръката ми, каза: — Исках само да проверя дали наистина си ти. Мислех, че си мъртва.

Издърпах пръстите му, все още впити в плътта ми, със свободната си ръка.

— И защо си смятал така?

Той се наведе по-близо към мен.

— Мислех, че и теб са убили. Защото общуваш с хората.

Момичето зад него прокара демонстративно пръст през гърлото си, в случай че не бях разбрала напълно смисъла на „убили“.

Спрях и опитах отново да го отблъсна.

— Кои сте вие?

Момичето каза:

— Аз съм Уна, а той е Брендън. — И после се засмя, сякаш това беше изключително забавно.

Присвих очи.

— И каква е причината за очевидния ви интерес към мен?

Брендън погледна към другите феи.

— Танцувай с нас — каза Уна, хвана с едната си ръка Брендън, а другата протегна към мен.

— Стискаш ме прекалено силно — изръмжа Брендън към нея, но освободи китката ми и нежно постави дланта си върху моята, сякаш ми предлагаше примирие. Когато се поколебах, добави: — Заради гайдаря е.

Хванах здраво ръката му.

И се понесохме в танца, само тримата, малък кръг в по-големия около нас. В един момент Уна се пусна и с грациозен подскок се завъртя във въздуха на сантиметър от главите ни. За секунда видях искрящ кръг над нас, приличащ на ефирна паяжина — тя падна върху ни и ни покри точно когато Уна отново хвана ръката ми.

Обзе ме странно чувство, сякаш звукът на музиката беше изсмукан от ушите ми и се беше превърнал в приглушено тананикане, носещо се от много, много далече.

— Не бихме искали някой да чуе разговора ни, нали? — каза Уна. — Продължавай да следваш стъпките на другите, за да не забележат. Отдай дължимото възхищение на сръчността ми, леанан шии.

— Направо невероятно — казах аз. — А сега, какво за гайдаря?

— Всъщност не става дума само за него — намеси се Брендън. — Каза го само за да дойдеш тук с нас. По-скоро се отнася за мъртвите.

— Което е свързано с гайдаря, защото той ще бъде един от тях — добави Уна със сияйна усмивка. — Както и ти. Така че май се отнася също и за теб.

— Първо, трябва да ни кажеш на чия страна си — продължи Брендън. — На страната на феите или на страната на хората.

— И не се опитвай да ни мамиш — предупреди ме все така лъчезарно Уна.