Читать «Балада» онлайн - страница 111

— Добре дошли, дами и господа. Аз съм Иън Евърет Джохан Кембъл, трети и последни. Надявам се, че ще задържа вниманието ви. Трябва да ви кажа, че това, което ще видите тази вечер, е напълно истинско. Може да не е изумително, нито пък шокиращо, може да не е скандално, но ще ви кажа без всякакво съмнение: то е истина. И за това… — спрях за миг — най-искрено съжалявам.

Свалих ръцете си, събрах ги до тялото си, прехапах устни и погледнах към сцената, а после се обърнах и слязох от нея. Ерик изръкопляска от залата, докато присядах до Ноала на ръба на подиума.

— Слава Богу, така е по-добре — прошепна тя в ухото ми. Нямаше нужда да го казва. Гледахме как Пол и Мегън играят Леон и Ана и чудо на чудесата, Пол беше много по-добър Леон от мен, а не знам дали заради него или заради думите на Ноала, но Мегън също беше много по-добра Ана. Все още трябваше да надзъртат в текстовете си, но пиесата вече изглеждаше… приемливо.

— Просто думи, Леон. Номера на фокусник — каза Мегън. Дори сви рамене. Точно както би направил човек в истински разговор. — Това е всичко.

И Пол наистина се разбесня. Искам да кажа — той беше Леон.

— Бях там, Ана. Видях го да го прави. Една жена от публиката се разплака. Те помислиха, че е истина. Те знаеха, че е истина.

Не можах да се въздържа и се ухилих доволно.

Ноала ме ощипа по ръката и когато се обърнах да я погледна, видях, че цялата сияеше от радостта на творчеството. Нещо, което приемах за даденост през целия си живот. Благодаря, Изи Леопард, помислих си аз.

— Моля, имаше нужда от това — каза Ноала, но бях сигурен, че това, което имаше предвид, беше — и аз ти благодаря.

* * *

На момчетата не беше позволено да водят момичета в „Сюард Хол“ (при заплахата да ти бъде отсечена главата и пратена на родителите ти с препоръчана поща никой не се и опитваше да го прави), затова изчакахме доставчика с китайската храна пред вратата, а после изнесохме най-удобните столове на света от фоайето в тухления вътрешен двор отзад.

Вечерта беше просто великолепна, разстилаше се над хълмовете зад общежитието в жълти, златни и червени ярки цветове. Достатъчно студено, за да не се навъртат наоколо кръвопиещи насекоми, и достатъчно топло, за да не те побиват кръпки. Нищо не е толкова вкусно като китайския ориз с пилешко, който ядеш от кутия с пластмасова вилица, докато си се излегнал на любимия си стол, а момичето ти се е свило до теб на облегалката му.

— Опитвам се да ти кажа, че има хора, които са алергични към водата — обясняваше Пол, докато нагъваше нещо червено и доста мазно.

— Не можеш да си алергичен към вода — протестираше Мегън. — Тялото е деветдесет процента вода.

Прекъснах я.

— Не са деветдесет. Само тялото на мисис Тийвс има толкова вода. Тя на практика се разплисква, когато ходи.

Ерик изсумтя, закашля се и изплю малко ориз.

— О, това е невероятно секси — каза Мегън, гледайки го как почиства ориза от тухлите. — Както и да е, никой не може да е алергичен към водата. Все едно да си алергичен към… дишането.

Ноала метна смразяващ поглед към нея, преди да се обади: