Читать «Балада» онлайн - страница 110

— Готови ли сме да опитаме отново?

Ноала се сви в края на подиума с леко хищнически вид, докато ние започнахме да четем първата сцена. Бяхме минали едва половината и се чувствахме още по-тъпо от факта, че сега бяхме наблюдавани, когато тя ни спря.

— Леле — каза и взе отново текста от мен. — Хора, наистина не ставате.

— Я пак ми кажи коя си ти? — попита Мегън.

Ноала махна с ръка към нея, сякаш казвайки млъкни, и се загледа намръщено в сценария.

— Добре… Първо, Джеймс, ти въобще не ставаш за ролята на Леон. Кръглоли… Пол трябва да го играе. Защо го караш да играе Кембъл? Кембъл е неразбран мегаломан, музикален феномен. Очевидно е, че това си ти.

Другите се засмяха.

— Наистина ли е толкова очевидно? — попитах аз.

— О, моля те — каза Ноала. Посочи отново текста. — Това тук има финеса на бубонна чума. Кембъл, брилянтният неразбран музикален гений, и неговият верен приятел Леон са разкъсани на парчета от овчедушното общество, което се страхува от истинската магия? Майчице, чудя се за кого ли може да става дума? Но поне в тази част има някакво очарование. — Посочи към Мегън, която примигна, сякаш се страхуваше, че от пръстите на Ноала ще се изстрелят смъртоносни лазери. — Мисля, че ще ти е по-лесно да отнесеш думите си към Пол-Леон, отколкото към Джеймс-Леон. Защото да се опитваш да си представиш Джеймс като Леон е просто… ха-ха. — Явно идеята й се струваше толкова нелепа, че дори не можеше да измисли подходящо сравнение. — Както и да е. Опитай така. И бъди Ана. Не си ли чела сценария? Не си ли спомняш какво става с нея?

— Ами нищо особено в сравнение с ролите на Леон и Кембъл — изсумтя Мегън.

— Мислиш така, защото не си го прочела, както трябва. — Ноала премина бързо през текста, като се стараеше да държи изправени листата, без да ги мачка — Господи, толкова си падах по нея! — и посочи едно място. — Виждаш ли тук? Криза на убежденията. Трябва да кажеш всяка от тези реплики така, че когато стигнеш до тук и изречеш последните думи, публиката да ахне — о, мамка му! — и да почувства как вече не им вярва и не ги подкрепя, както е направила и Ана.

Мегън прелисти сценария си, за да открие мястото.

— Не съм мислила за това по този начин.

Ноала сви рамене — е, а би трябвало — и погледна към мен.

— Ти изпълни ролята на Пол от началото. Обърни се към публиката като Кембъл. Трябва ли да ти казвам да повярваш в образа на героя си и да накараш и нас да повярваме?

Не трябваше и тя го знаеше много добре. Нямаше нужда да вземам отново сценария от нея, защото бях запомнил наизуст първата страница.

— Почакай — каза Ноала и отиде до пулта за осветлението. Изгаси лампите, които осветяваха залата, и пусна още една редица от прожекторите над сцената, превръщайки я в остров светлина сред морето от мрак в залата.

Внезапно всичко стана съвсем истинско.

— Сега — каза тя с гласа си, който пазеше само за мен, и посочи предната част на сцената. — Това е мястото ти.

Тръгнах натам — бъди Кембъл — и разперих ръце встрани, сякаш приветствах публиката или призовавах някой или нещо да слезе при нас от небето.