Читать «Балада» онлайн - страница 109

Мегън размаха проклетия сценарий отново и повтори репликата си.

— ПростодумиЛеонНомера на фокусникТоваевсичко…

Нямах нужда да гледам към сценария, но ми беше неудобно да погледна Мегън в лицето, така че погледът ми се рееше над главата й, докато тя продължаваше да се взира в намачкания лист в ръката си.

— Аз бях там, Ана. Видях го да го прави. Пълна отврат.

— Това не е твоята реплика! — каза пак Пол.

— Майтапиш се! — обади се отново Ерик. — Обаче е вярно.

— Гладен съм. — Пол звучеше особено жалостиво. Бях им обещал да поръчам китайско, ако пропуснат вечерята в трапезарията, за да репетираме.

Прииска ми се да напиша автомат на ръката си, за да се подсетя да гръмна някого, но напипах камъчето на Ноала в джоба си и го потърках. Въртях го нервно между пръстите си, взирах се в текста и се опитвах да проумея защо се чувствам толкова колосално тъпо да правя това.

— Никаква храна, докато не направим и сцената с Ерик. Пиесата е едва половин час, стига сте мрънкали.

Вратата проскърца и всички погледнахме гузно натам, сякаш ни бяха хванали да вършим нещо много по-лошо от това да играем ужасно зле пиеса, пълна с метафори. Видях как устните на Пол оформят думите „секси парче“, преди да осъзная, че през червената врата на залата е влязла Ноала.

Ноала тръгна по централната пътека между сгъваемите столове — изглеждаше като амазонка в тесните си клош дънки и очевидно изобщо не й правеше впечатление, че всички са се втренчили в нея. Качи се на сцената, дойде при мен и взе сценария от ръцете ми. Жълтата й тениска с дълги ръкави разкриваше изкусителна част от корема й; по ръкавите имаше поредица от думи, изписани с черен шрифт — втвоитеръцевтвоитеръцевтвоитеръце.

Опитах се да остана спокоен, но по някаква причина на лицето ми заплашваше да се появи усмивка, затова просто забих поглед в сценария в ръцете й, сякаш го четях заедно с нея, и казах:

— Приятели, това е Ноала.

Тя не ги погледна.

— Здравейте — каза, без да се обръща специално към някого. — Тук съм, за да ви помогна да не звучите отвратително. Съгласни ли сте?

— Супер — прошепна Пол.

Мегън не откъсваше очи от Ноала. Мисля, че ревнуваше. Е, добре, ще трябва да го преодолее. Само от присъствието на Ноала до мен вече се чувствах по-добре.

— Добре, изиграйте пак първата сцена, за да видя какво мога да направя — каза Ноала. Очаквах някой да оспори авторитета й, но никой не посмя. Май истината беше, че всички толкова много се радвахме да видим някого, който изглежда знаеше какво да прави — или поне се държеше така, че не ни пукаше кой е той. Тя ме погледна въпросително — имаше много лукав, дяволски вид — все едно искаше да получи потвърждение от мен, че съм съгласен да поеме нещата в свои ръце.

Сякаш някога те е интересувало дали имаш одобрението ми за нещо, помислих си аз и тя ми се усмихна самодоволно. Докосна ме леко по ръката — на едно от малкото непокрити с мастило места — и ми върна сценария. Тази глупава усмивка продължаваше да напира да се появи на лицето ми. Прехапах долната си устна и забих поглед в текста, за да успея да се овладея.